Урокът от детството на Яна Маринова, който преобърнал живота ѝ

Някои спомени от детството остават с нас не само като картини, но и като уроци, които осъзнаваме години по-късно. Те могат да бъдат смес от смях и смущение, радост и страх, но често именно в тях се крие първата искра на разбирането за себе си. Такава история разказа и актрисата Яна Маринова за себе си, когато е била само на 11 години и надценява границите на собствената си смелост. С дълъг разказ в социалните мрежи, тя сподели за случай от ученическите си години, който първоначално я обърква, но се превръща в ценен урок, който идва със зрелостта. 

Пристрастяване към адреналина на проблемите

"Като дете ми се случи нещо, чието значение чак сега осъзнавам напълно. Бях на около 11 и приличах на дребно, кльощаво момченце, дори редовно ме бъркаха с момче.", спомня си актрисата Яна Маринова. "Дори редовно ме бъркаха с момче", пише тя във Facebook.

Един следобед, след училище, се случило нещо, което в детството ѝ се е сторило странно, а днес осъзнава колко дълбок е бил неговият урок.

Още: Чужденец се влюбил в Яна Маринова заради измама (СНИМКИ)

Маринова разказва как е срещнала момче, на което тайно симпатизирала. "Буквално за секунди се преобразих... Включих на модел "тарикатка" и с демонстративно висок глас подхванах някаква измислена, невероятна случка."

По-късно неочаквано разбира, че е успяла да привлече вниманието му, когато момчето я притиска. "И изведнъж, нечия силна ръка ме повлече в една ниша в стената на хранителния магазин, покрай който минавах. Беше баткото от училище. Изръмжа нещо от сорта: "На каква си мислиш, че се правиш, на много интересна ли?", рязко ме стисна с ръката си за бузите и ме накара да изплюя дъвката. След това изчезна, както се беше появил."

Смесицата от смущение, унижение и любопитство оставила траен отпечатък върху младата Яна. "На първо място си казах "Защо все на мен, не е честно!?", беше ми последната дъвка, при това толкова вкусна. Същевременно се чудех дали постъпката му значи, че ме харесва, но инстинктивно усещах, че май не е така. Беше ми и кеф, защото ме е забелязал и ме е последвал чак до тук. В същото време ме беше срам, че ме принуди да си изплюя дъвката и се чувствах унижена."

Снимка: Yana Marinova/Facebook

Това преживяване, казва Маринова, е било своеобразен катализатор за самопознание. "Отне ми дълги, турбулентни тинейджърски години, за да разбера, че ми е направил най-голямата услуга. Толкова бях свикнала да ми се случват гадни неща, че не знаех как съм започнала и да си ги причинявам сама. Пристрастяване към адреналина на проблемите.", подчертава актрисата.

Още: "Заключиха ме в гардероб и когато ме пуснаха, им се нахвърлих да ги бия" (СНИМКА)

Постепенно, чрез дисциплина и учене, тя успява да осъзнае, че е тръгнала по лош път и се променя. "Когато посмях и се опълчих срещу навиците си и средата на 90-те в България, целият ми живот се преобърна." 

Днес Яна Маринова споделя, че е готова да изкаже благодарността си към момчето от детството: "От цялото си сърце искам да му кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ, който и да е и където и да е. Представям си, дори и самият той още момче, колко е бил бесен да види едно 11-годишно момиченце, което не вярва в себе си и мисли, че трябва да е тарикат, за да успее."

Историята ѝ напомня, че понякога трудните, дори неприятни преживявания, могат да бъдат първата стъпка към зрелостта.