X
 
 

Милена Недева: В община Каспичан кметовете са и възложители на обществени поръчки

2748 0
photo of Милена Недева: В община Каспичан кметовете са и възложители на обществени поръчки
Снимка: община Каспичан
Милена Недева е кмет на община Каспичан за втори мандат. Тя е завършила магистратура по психология в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и здравен менинджмънт във Висшия медицински институт в Плевен. Работила е като медицинска сестра. Преди да стане кмет е била общински съветник.

Г-жо Недева, върви дискусия за промяна в ЗМСМА, с която общините трябва да залагат отделни бюджети за всяко населено място и при неизпълнение кметовете на общини да бъдат глобявани, а и кметовете на села да участват в комисиите при възлагане на обществена поръчка, която касае инвестиции в тях. Одобрявате ли ги?

По принцип съм "за" даването на правомощия на кметовете на населени места. Искам да споделя, че част от предложенията, според мен, не са удачни. Например - предложението, което се отнася за глобите и носенето на отговорност. Някак си говорим само за даване на права, които не са обвързани със задължения. И друго, в момента ЗМСМА и Законът за общинската собственост (ЗОС) са регламентирали много ясно възможността за предоставяне на правомощия на кметовете на кметства. В община Каспичан ние имаме такава практика - от 12 г. кметовете са второстепенни разпоредители с бюджетни средства с решение на ОбС. Промяната в Закона за обществените поръчки (ЗОП) им дава право те да бъдат и възложители. И преди при нас имаше подобна практика:  когато има обект в дадено населено място, кметът беше включван в комисията, но тази, която имаше ролята на инвеститорски контрол, а не тази, която избира изпълнителя.

Кметовете на кметства могат ли да бъдат възложители?

ЗОП, в чл.5 го регламентира това, когато кметовете или кметски наместници са разпоредители с бюджет, могат да бъдад възложители. Не зная защо кметовете на кметства не са направили мотивирани предложения до Общинските съвети, за да получат правомощия, които и към този момент са регламентирани в нашето законодателство. Има и други такива общини, където се прилага този модел на местно самоуправление.

ЗОС регламентира възможността да предоставяне не по-малко от 30% от приходите от продажби в населените места или на земеделски земи, отдавани под наем. При нас има и такава практиката. До 2017 г. отчислявахме 30%, сега този размер е 35%. Тези средства се използват основно за текущи ремонти или за капиталови разходи.

Кметовете по ваша преценка как се справят като възложители и като второстепенни разпоредители?

Справят се с помощ от администрацията. Това е въпрос, който трябва да се реши в самата община. Тук сумите са мо-малки и провежданите процедури са по-лесни.

Това ли имахте предвид, като стана дума, че на кметовете се дават нови правомощия, но без задължения?

Не съм съгласна с предлаганата глоба за общинския кмет. Не може примерно да имаш 20% събираемост на данъци и такси, а да искаш да изхарчиш 100% от бъдещ приход. Аз съм „за” даването на повече права, но нека те са обвързани със задължения.

В такъв случай вие как си "връзвате" бюджета, при положение, че трябва да обезпечите на 100% бюджет на населено място, но нямате гаранция, че ще получите 100% от приходите?

Това за 100% обезпечение се обсъжда още като промяна, с която аз не съм съгласна. И сега е така. Няма как да изхарчиш повече пари, отколкото си получил. Мога да ви кажа как разпределяме капиталовата програма по населени места. 50% разпределяме на брой население, защото това е основният критерий, по който и общините получават средствата. Останалите 50% разпределяме върху реалния приход в общинския бюджет. Постигнали сме това съгласие и с кметовете. Четвърта година вече процедираме по този начин. А другите 35%, които те получават от отчисленията - да кажем приходите от земеделски земи са на 99% сигурни, защото земеделските производители при нас в болшинството си са коректни платци. Тези приходи се използват основно за текущи ремонти. А когато не сме получили 100 единици приход, естествено не харчим 100 единици. Не всички пера от бюджета са изпълняват на 100%. Ето с този момент аз не съм съгласна, че някой трябва да изхарчи 100%, без да се е потрудил да ги осигури като приход. А на всичко отгоре кметът на общината да бъде наказан за това.

В държавния бюджет за община Каспичан бяха леко завишени сумите, предназначени за зимно поддържане и целева субсидия за капиталови разходи. Увеличението удовлетворява ли ви?

Това е един положителен момент, но естествено не ни удовлетворява, тъй като не е достатъчно. При нас разликата е с около 50 000 лв. в капиталовите разходи спрямо миналата година. Сега са около 330 хиляди. Средствата за зимно поддържане не сме ги изхарчили, защото зимата беше благосклонна към нас. Имахме преходен остатък от миналата година. Бих искала да споделя, че получихме целеви средства с министерско постановление и от МРРБ, с които предстои да изпълним определени обекти.

Аз съм много благодарна на тази подкрепа, защото в миналия програмен период ние се водехме община-градски ареал и бяхме като едно бяло петно на картата - недопустими за инфраструктурни проекти. Невъзможно е да обясниш на гражданите защо в съседния град и община правят площада и водопровода, а в нашия не.

Сега къде сте допустими?

В този програмен период сме включени в Оперативна програма за развитие на селските райони. За съжаление, има и друг казус. Тук пък се конкурираме с общините, които са четвърто йерархично ниво по ОП „Региони в растеж“, където са включени такива с над 10, 20 и повече хиляди души население. Но все пак очакваме да подпишем договори с ДФЗ. На 12.02, на годишната среща на НСОРБ, представителите на фонда,казаха че до края на месеца ще започне подписване на договири с общините. Проектът за асфалтиране на улици е на стойност около 1,2 млн. лв. Проектът за 2-ри етап на спортен комплекс  е за около  90 000 лв.

С министерско постановление и от МРРБ за кои обекти получихте финансиране?

Миналата година сме асфалтирали една улица в Плиска, която се намира пред Културно-историческия комплекс, създаден преди 3 г. Бяха ни отпуснати 180 000 лв. Ние добавихме общински средства за подмяна на водопровода и беше изцяло асфалтирана улицата, където идват туристи от цял свят. Укрепихме свлачище в село Могила и частичен ремонт на улицата със средства от Междуведомствената комисия.

Изградихме първия етап на спортен комплекс в Каспичан на стойност 300 000 лв. Направено беше мултифункционално игрище, детска площадка с алеи и уреди на открито. С втория етап, за който предстои да подпишем договор, ще изградим скейт борд съоръжение и осветление. Предстоят още дейности, но те ще са в трети етап на този обект. През миналата година направихме подмяна на водопроводи на пет улици за 750 000 лв., отпуснати от МРРБ. Рехабилитирахме централната зона на Каспичан с 250 00 лева с постановление на Министерски съвет. С капиталовата програма направихме вътрешен ремонт на бившата поликлиника в град Каспичан, а сградата беше санирана със средства от Националния доверителен екофонд в края на 2017г. За религиозните храмове тази година получихме 62 000 лв., като 20 000 лв. са за новостроящия се храм в град Каспичан.

Как се е стигнало дотам, че Каспичан да се оформи като бяло поле по допустимост до европрограмите, лоби ли е било нужно, какво не е било направено навреме?Вероятно упрекът е във Вас като кмет?

Естествено, кметът за всичко е виновен... Не знам какви са били критериите за включването на общините в различните оперативни програми. Тогава са определяни през 2006 г. Ние бяхме единствената община в област Шумен със статут "агломерационен ареал". През 2013 година, преди старта на новия програмен период, бяхме включени в ОПРСР. Използвали сме всички възможности по другите оперативни и национални програми за различни проекти по .т.н „меки мерки“-социални и проекти в сферата на образованието.

В момента вървят две процедури за избор на изпълнител. Едната е за свлачище в село Кюлевча на стойност 278 000 лв. и за подмяна на водопроводи и асфалтиране на улици в размер на 1 305 000 лв. с ПМС от м.г. В края на годината получихме 60 000 лева аванс за цялостно проектиране на пречиствателна станция, канализация и реконструкция на водопроводите в Плиска.

Откакто сте кмет имате само една обжалвана обществена поръчка. На добър административен капацитет ли се дължи това, или обектите не са атрактивни?

На първо място може би обектите не са достатъчно атрактивни. По-голямата част от процедурите изготвяме със служителите от общинска администрация, които са на много добро ниво, компетентни в своята област. А по отношение на поръчката, която визирате, ще кажа само, че фирмата, която обжалва, е регистрирана като строителна с двама души персонал. За мен това е странно, меко казано, но законодателят го позволява. Решението беше в наша полза, но това забави с повече от една година изпълнението.

Като цяло най-високите приходи в бюджета за миналата година от кои дейности са?

Около 1 млн. лв. са ни приходите от данъци и такса битови отпадъци. При нас данъците са на долната граница - 1,05 промила е данъкът в селата, а в Каспичан е 1,35 промила. И не са променяни със сигурност от 12 години. Приходите ни от земеделски земи са малко над 200 хиляди. За съжаление, назад в годините, голяма част от общинските земи са били продадени, а това ни е най-сигурният приходоизточник. От такса битови отпадъци имаме генериран преходен остатък около 250 000 лева, но през януари купихме 50 контейнера. От година и половина ние сме със собствено сметопочистване и сметоизвозване.

Общинско звено или предприятие имате?

Общинско звено е от година и половина, като разходите ни се намалиха с около 35-40% и се увеличи кратността. По-рано сметта в населените места се извозваше по два пъти, сега е по три пъти. Ако някъде се налага правим и допълнително почистване. Преди това дейността се изпълняваше от фирма, избрана с обществена поръчка. Договорът й изтече през 2017 г., а междувременно ние бяхме закупили контейнерите, сметопочистващата техника и имахме готовност сами да се справим. Освен всичко разкрихме и нови работни места. За нас това беше голямо предизвикателство, но в крайна сметка и едно успешно начинание.

Правителството иска общините да дават задължително пари на кметствата за определени пера

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Пр...

Миналата година стартирахме бюджета с над 7 млн. лева, а заедно с привлечените средства приключихме годината с над 10 млн. лв. Тази година с преходния остатък - малко над 2 млн. лв., бюджетът ни е близо 9,6 млн. лв.

Преходният остатък вероятно освен от такса смет е и от получените с ПМС средства?

Основният остатък е от средствата, получени с ПМС и от такса битови отпадъци. В дължавни дейности преходният остатък е основно във функция „Образование“

Финансово как стои община Каспичан?

Община Каспичан е стабилна във финансово отношение. Нямаме неразплатени поети ангажименти, забавени плащания, просрочени задължения. Просто желанията са ни много повече от възможностите, защото всички искаме да живеем във благоустрени населени места, с качествена инфраструктура, с възможност за нормална работа, отдих, спорт и културни събития.  

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Последно в Актуално