Ще проучват най-голямото свлачище в България – Смолянски езера

Става въпрос за свлачището "Смолянски езера", чийто регистрационен номер е 31.67653-0.

Параметрите му са внушаващи респект. То е около 5,2 километра дълго, около 1,5 км широко. Около 70-80 метра е дълбочината на свлачищната повърхнина. Или, иначе казано - територията, която заема, е около 7,8 квадратни километра.

(Обзорна карта, на която са отразени седем свлачищни стъпала)

Горната част на областния град Смолян е в свлачищната зона. В нея попадат също самите Смолянски езера, местността Райковски ливади и част от Пампорово.

Cвлaчищeтo e регистрирано пpeз 1983 г. и oбxвaщa зoнa c гpaници: Kpивa peĸa на зaпaд, pека Myнeвa на изтoĸ, pека Чepнa на юг и вpъx "Cнeжaнĸa" на ceвep.

Предвидено е специализирано геодезическо заснемане и картировка, инженерно-геоложко проучване, изграждане на контролно-измервателна система и нулево замерване, които да дадат изходни данни, необходими за анализ на състоянието и динамиката на свлачището, зониране на територии по скорости на движение, установяване на лабилни зони (зони на разсядане) и други преки и косвени признаци за движения.

Проучвателните дейности ще бъдат съсредоточени основно в северните части, обхващащи около 2/3 от територията на свлачището – северно от застроената част на гр. Смолян, респективно северно от кв. „Горно Смолян“ на областния град. Това, според публикуваните документи, ще създаде основа за планиране на мерки и действия, свързани с бъдещи инвестиционни намерения в територията, а в по-далечна перспектива да се предприемат и мерки за овладяване на свлачищния процес.

Прогнозната стойност, на която се възлага проучването чрез публично състезание, е 78 300 лв. без ДДС.

Началото на проучвателните дейности по свлачището е в периода 1967 - 1973 г. Извършени са системни геодезични наблюдения, инженерно-геоложка картировка и проучвателно сондиране.

На терена са отложени 51 точки на наблюдения, най-вече в застроената част на гр. Смолян, кв. „Горно Смолян” (южната част на свлачището). Наблюденията са отразени в доклад за свличащите се терени в района на строителната част на град Смолян от 1970 г. Изчислени са хоризонталната и вертикална скорости на движение, според чиито интензитет са обособени три зони. Преобладаващата основна посока на движение е на юг.

През 1972 и 1973 г. е правена инженерно- геоложка картировка върху цялата площ на свлачището, като дават най-обща картина на свлачището. Прокарани са и 4 структурно-проучвателни сондажа, като два от тях достигат коренните скали, а другите два аварират и „увисват“ в материалите на свлачищното тяло.

(Данни за свлачището на "Геозащита Перник")

В края на 1973 г. проучвателните работи са завършени и отразени в доклад „Смолянски езера - свлачище. Инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия /идеен стадий/“.

Въпросните проучвателни работи са само начало на изучаването на свлачището и са крайно недостатъчни за пълната характеристика на свлачище „Смолянски езера”. Това мнение се съдържа и в двата доклада от 1970 г. и от 1973 г., се сочи в обяснението към възлагателната процедура.

От прокараните четири проучвателни сондажа само два са изпълнили поставената им задача. Дебелината на свлачищното тяло, респективно дълбочината на хлъзгателната повърхнина, са нееднозначно определени.

Северните 3/4 части от територията на свлачище „Смолянски езера” са крайно недостатъчно проучени. Липсват каквито и да са геодезични наблюдения за скорост и посока на движение.

„По устни сведения от геодезисти, извършвали заснемания на имоти през последните години, и при съпоставяне на координатите на заснетите гранични точки на имотите с тези от кадастралната карта се отчита значително отместване, което при отчитане на разликата във времето на заснемане дава данни за хоризонтална скорост на движение на склона средно 10 см на година в посока юг. Събраната известна към момента информация за свлачището не дава основание за обективна оценка на сегашното състояние, а така също и за прогнозиране на бъдещи промени в състоянието на свлачищното тяло", се допълва още в описанието.

Задача на избрания изпълнител ще е да изгради стационарна реперна мрежа  за наблюдение на повърхностните хоризонтални и вертикални движения на свлачището. Част от нея трябва да включва 111 опорни и 8 прецизни контролни геодезически репери.