Смолян: Ние сме като братчетата на Гаврош, държавата да ни покрие 20-те процента за саниране

От общината организираха днес среща, на която заедно със собствениците и домоуправителите да изразят недоволството си публично и да потърсят път занапред, защото усилията, вложени от както от служителите, така и от домоуправителите, са много сериозни, платените суми – немалки, а резултатът – почти никакъв. Всички се чувстват ощетени. Готови са на протестни действия, ако не се намери изход от положението. Още: Доклад: България сериозно закъснява със санирането на жилищата

„На Коледа всички бяхме попарени. От първата програма за саниране сме отпаднали всички, с изключение на 5 блока. Това за мен е истинско, да не кажа, престъпление. Защо!? Ще ни пратят на втори етап с 20% наше участие. Но да зазадем въпроса на депутатите и на управляващите, на министерството – те знаят ли, че заплатата в София не е равна на заплатата в Смолян!? Ние, които сме ощетени в Смолян, откъде ще намерим пари да дадем 20% дялово участие!? Това е почти невъзможно. Откъде да ги икономисаме!? Като влезем в магазина, гледаме като братчетата на Гаврош“, заяви домоуправителят Йорданка Кирянова. 

„Много добре чух по телевизията г-н Василев – министъра на финансите, като каза, че дефицитът е 3,2 и имаме 1%, който може да отиде по общините. Ние този един процент го искаме за Смолян, защото Смолян е беден град. Нашето съществуване в Смолян е просто жалко. А екологията, дето ни се радват, че имаме хубави гори, ако засечете чистотата на въздуха, ще видите, че не е по-добра от други градове. Защо ще сравняват Смолян със София!? Един блок в София може да има хиляда души, не знам си колко квадрата разгърната площ. С нашия блок 10 години кандидатстваме. Ще получа пенсия от изготвяне на документи в помощ на младите. Някои хора умряха и не дочакаха санирането. Сигурно и ние ще умрем и няма да го дочакаме. Този един процент моля да се задели за община Смолян“, категорична е тя.

Всички в залата я аплодираха. Подкрепа получи тя за изказването си от местната и областната управа. Чуха я депутатите д-р Красимир Събев от ГЕРБ и Михал Камбарев от ПП-ДБ. Още: Екоминистърът: Напълно безплатното саниране свърши

Ако не се намери начин за 100%-ово финансиране на останалите в резерва блокове, смолянчани настояват да бъдат компенсирани от държавата за обследванията, които са платили.

Индикативният бюджет, даден предварително за Смолян, е бил 30 милиона лева, което означава между 20 и 30 сгради за саниране, каза зам.-кметът Марин Захариев.

Оказва се, че големите градове, където блоковете са по-големи, са събрали по-голям брой точки и съответно имат много повече одобрени сгради. Общини като Смолян, Димитровград, Стара Загора, Враца, Габрово - почти всички областни градове са доста под индикативните бюджети.

„Подготвили сме писмо, което ще изпратим до НСОРБ и МРРБ. Нашите препоръки и надежди са в  две насоки. Първо, дали чисто административно може класирането да се оспорва. Не искам да вярвам, че то не е обективно. Второ, дали може да се отдели допълнителен ресурс!? Има на много места искания за допълнително финансиране - дали по ПВУ или по линия на държавен бюджет. В Смолян сдруженията са много дисциплинирани и вече десетина години страдат с това саниране. Събират подписи, плащат за съседи, които ги няма, заминали за чужбина. Имахме похвала от МРРБ, че като подготовка, обследвания и подредба проектите на Смолян са едни от най-добрите. И какво от това!?“, попита Захариев. Още: Тръгва обновяването и на последните 52 блока от програмата за саниране

Депутатът Михал Камбарев, който се включи онлайн в срещата, обясни, че критериите са били публични, преминали са обществено обсъждане и са одобрени, а изчисленията са направени по тях. Общият размер на осигурените средства по тази програма малко над 1 милиард. Подадени по цялата програма са 3068 проекта на стойност близо 4 милиарда.

„Сами виждате, че това е почти 4 пъти над предвидените средства. Класирането се случи в декември месец. Одобрени са 756 сгради на етап 1 в 102 общини. За сравнение да видите при предишната - Национална програма за енергийна ефективност 2015-2016, горе-долу същото се е случило и сега. Тогава е имало предвидени около 2 милиарда, около 5000 заявления, одобрени са около 2000 сгради. Как се тълкуват цифрите - в момента имаме 1 милиард за 700 сгради, тогава 2 милиарда за 2000 сгради. Защо сега не се получават 1000 сгради, обяснението е заради поскъпналото строителство“, каза той.

Камбарев уточни, че има 2178 сгради в резервите и тяхната стойност е 2,5 млрд. лева, но ресурсът е 282 млн. лв.

„Не очакваме всички да кандидатстват за етап 2, защото там ще получат финансиране до 80%. Документи се подават до 16 януари. МРРБ е предвидило, че ако няма достатъчен интерес или времето е недостатъчно, срокът да се удължи до края на февруари. Защо бяха поставени тези лимити? Лимитите са поставени с цел справедливо и балансирано териториално разпределение на тези средства. Никъде не е казано, че за община Смолян ще има 30 милиона. Тези тавани са сложени, за да няма общини, които ще приберат по-голяма част от финансирането. Ако ги нямаше тези тавани, целият ресурс - близо 80% от средствата, щяха да отидат в 15 големи общини. Тогава щеше да е още по-несправедливо. Недоволството щеше да е още по-голямо“, смята народният представител.  

Камбарев допълни, че в Смолян има 5 класирани сгради в първия етап и 60 в резерва. Тези, които са в резерва, са за около 62 млн. лв., което значи, че собственото финансиране, което собствениците трябва да осигурят, ще е около 12-13 млн. лв.

По думите му има начин през Фонда на фондовете да се финансират такива проекти, по „Развитие на регионите“ имало предвиден ресурс от 409 млн. лв. за енергийна ефективност.

„Има още 150 млн. лв. по приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“. В програмния период 2021-2027 г. за обновяване на жилищни сгради по „Развитие на регионите“ ще бъдат включени възможности за финансиране на еднофамилни къщи. Ще бъде комбинация от безвъзмездно финансиране и заеми с дългосрочна лихва. Има още две възможности. През 2024 г. стартира национален декарбонизационен фонд, чрез който ще бъдат предоставено финансиране са същите дейности, предстои да разработим програмни документи за социалния климатичен фонд към ЕС, който също предвижда средства за целта“, допълни той. Още: Общо 756 блока са одобрени за саниране по ПВУ

Неговият съвет е хората да се насочат към други програми за саниране на 60-те блока, останали в резервите.

„Това не е национална програма за саниране, а подкрепа за устойчиво енергийно обновяване. Ключовото е, че тези пари не идват от държавата, а от Европа и тя не ги дава за регионите. Европа ни казва, че трябва да вървим в посока да сме по-устойчиви, затова тръгваме от най-неустойчивите сгради. Затова с тях започваме. Може би правилата е трябвало да бъдат други, но сега не можем да вървим назад. Критериите са били публични и те са одобрени“, обясни Камбарев.

Д-р Събев заяви, че с Камбарев ще отидат в МРРБ, за да се опитат да намерят решение на проблема. По думите му безкрайно несправедливо е Смолян да получи 6% одобрение на подадените проекти.

„Има много несправедливости в тази програма и аз ги виждам. Похачени са реални пари, а няма нищо. 6% е безкрайно несправедливо. Доброто във всичко лошо е, че 8-9 години важи обследването. Тези несправедливости трябва да ги изправим и ще направим всичко възможно за това. Разбира се, че ще търсим и други програми, но хората казват, че с тези пари за обследване можеше покривите да си оправим, защото наистина животът в Родопите е по-различен от този в равнината“, допълни д-р Събев.

Домоуправители казаха, че оттук-насетне ще им е безкрайно неудобно отново да искат пари от съседите си, пък камо ли в такива големи размери, като съучастието им с 20% в санирането.

Експерти от общината поясниха, че 47 милиона от 270-те милиона за втория етап ще са за Южен централен район, в който попада Смолян. Домоуправителите трябва да проведат още едно събрание, а всички подадени документи важат, но условието е да попълнят декларация, че са съгласни да осигурят 20% от сумата за саниране.

При това положение се очаква за втория етап от програмата да кандидатстват единици. Шанс смолянчани виждат само в подкрепа от държавата, на която разчитат от бюджета да осигури съфинансирането за Смолян, като високопланински, отдалечен град с по-специфични природни и териториални дадености.   

„Трябва да се търси финансиране от държавата. Хората са си свършили работата тук, общината е придвижила документите. Оттам-насетне е ролята на парламента, на държавата. Правителството е заявило, че финансира само готови проекти. Ето, проекти има. Според мен в държавния бюджет ще останат средства от общини, които нямат проектна готовност. Поне да приемат тези 20% за финансиране. Трябва да лобирате пред правителството. Във ваши ръце са нещата, които може да поставите на държавно ниво. Недоволството е в цялата страна. Ако в София, Пловдив и Варна са доволни, навсякъде другаде са недоволни“, обобщи председателят на Общинския съвет в Смолян Димитър Кацаров.