България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
12 март 1981 г.: В Държавния регистър е вписано откритие № 1 в българската наука
На този ден през 1981 г. явлението "Фотоелектретно състояние на веществата" е вписано в Държавния регистър като откритие № 1 в българската наука. Зад него стои акад. Георги Наджаков. Ученият докладва на 22 юни 1937 г. пред Френската академия на науките откритието си.
"Фотоелектретно състояние на веществата" представлява фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници. Известно е още като Ефект на Наджаков-Андрейчин и перманентната фотоелектрична поляризация при диелектрици. То описва как под действието на светлина и поле се създава стабилна поляризация, известна още като фотополяризация. Тази фотополяризация остава дори след премахване на полето, ако веществото се държи на тъмно. Откритието на българския учен е в основата на съвременната ксерография и много фотоелектрични устройства.
Прочетете също: Българинът, който откри основополагащо за физиката, ксерокса и принтера явление
През 1920 г. академик Наджаков завършва физика и математика в Софийския университет “Св. Климент Охридски". След това той заминава на специализация в Париж - специализира в лабораторията на Пол Ланжвен и в института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри.
В периода 1937-1962 г. Наджаков ръководи Катедрата по експериментална физика. В периода 1939-1940 е декан на Физико-математическия факултет. За втори път заема тази длъжност в периода 1944-1947 г.
Акад. Наджаков е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски" в периода 1947-1951 г. Той е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН.
Заема поста подпредседател на БАН от 1947 г. до 1959 г. След това става председател на Физико-математическото дружество в България. Акад. Наджаков е не само член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, но и един от основателите му.
Прочетете също: 10 март в историята: Ден на Холокоста в България
Той е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Получава златен медал за мир "Фредерик Жолио-Кюри" през 1967 г. Наджаков се изявява и като член–кореспондент на Гьотингенската академия на науките. Членува и в Американската асоциация за напредък на науката.
12 март 1872 г.: Иларион Ловчански е избран за екзарх
На този ден през 1872 г. Иларион Ловчански е избран за екзарх. Но заради възрастта си, той се отказва от поста и на негово място идва Антим І.
Иларион Ловчански, чието светско име е Иван Иванов, е роден през 1800 г. в Елена. Възпитаник е на местния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир. Замонашва се в 1819 г. Той е дякон на търновския митрополит Иларион Критски от 1827 г. По-късно става и негов протосингел.
Иларион Ловчански напуска Патриаршията през 1868 г. По-късно той председателства църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. До сетния си дъх Иларион Ловчански е митрополит на Кюстендил.
Прочетете също: 6 март в историята на България: Почитаме паметта на Христо Георгиев
