България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
6 март 1872 г.: Умира Христо Георгиев
На този ден през 1872 г. умира Христо Георгиев - брат на Евлоги Георгиев. От 1842 г. Христо Георгиев живее при брат си в Румъния - първоначално в Галац, а след това в Букурещ. Там до смъртта си Христо Георгиев ръководи търговското съдружие, създадено от него, от брат му и от други сънародници. Христо Георгиев е един от основателите и водачите на Добродетелната дружина през 1854 г. Той е член на Комитета за набиране на доброволци по време на Кримската война и привърженик на идеята за освобождение по мирен път.
3 март: Честваме Освобождението на България
В историята Христо Георгиев остава като лице със съществен принос за успеха на преговорите със сръбското правителство във връзка с организирането, дейността и разпускането на Втора българска легия. Той заедно със своя брат активно подпомага културно-просветните начинания на сънародниците ни не само в родината, но и в Румъния.

Братя Георгиеви остават в историята и като големи дарители - те даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София, използван за построяването на най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България - днешния Софийски университет. Той е основан на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. През 1904 г. със Закон за университета учебното заведение приема статут на университет. Тогава е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”. Година по-късно университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски” - името, което носи и днес.
6 март 1945 г.: Започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия във Втората световна война
На този ден през 1945 г. започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война. Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт също започва на този ден.
След подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. България се намесва във войната като съюзник на страните от Хитлеристката ос. България не участва в никакви военни операции на съюзниците си.
2 март в историята: Фердинанд I е признат за княз на България
Но под натиска на Хитлеристката ос страната ни е принудена да обяви война на САЩ и Англия на 13 декември 1941 г. И този път страната ни се въздържа от преки военни действия. За разлика от Унгария и Румъния, тя не изпраща свои войски на Източния фронт. Но въпреки това не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. София и други градове са атакувани неколкократно от авиацията на САЩ и Англия. СССР също обявява война на 5 септември 1944 г. Само 3 дни по-късно части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Това улеснява извършената на 9 септември 1944 г. правителствена промяна. Тогава е съставено правителството на Отечествения фронт. То незабавно предприема мерки за действия срещу хитлеристка Германия.
Кабинетът на К. Муравиев обявява война. Според Крайовския договор 1944 г. Югославия разрешава преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. През есента на 1944 г. страната ни участва в окончателния разгром на хитлеристка Германия и се разминава с опасността от нова национална катастрофа. Повече от 32 000 души са жертвите, които страната ни дава във войната. Но България не получава признание за съюзник от противниците на Германия. На 10 февруари 1947 г. в Париж е сключен мирен договор между нея и държавите победителки от Втората световна война.
Прочетете също: 4 март в историята: Никола Вапцаров е арестуван. Създадена е Българската православна църква