България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
13 март 1913 година: Превземането на Одринската крепост
На този ден през 1913 година в хода на Балканската война завършва щурма, с който българската армия успява да превземе непревземаемата дотогава Одринска крепост.
В продължение на цели 48 часа от 11 до 13 март българската Втора армия, командвана от ген. Никола Иванов, щурмува без прекъсване известната дотогава като непревземаема Одринска крепост. Пробивът на източния сектор на крепостта е решаващ за нейното превземане. Той е извършен под командването на ген. Георги Вазов и от генерал Владимир Вазов - братя на Иван Вазов.
Прочетете също: 11 март: Ден на артилерията и ракетните войски на българската армия
В навечерието на Балканската война Одрин получава специално укрепление от Османската империя под ръководството на германски инженери. В резултат на това са организирани три укрепени позиции с гарнизон от 65 000 турски бойци и офицери, които разполагат с 524 оръдия и 20 тежки картечници. Общо 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери се изправят срещу тях. В решителната битка българите разполагат с 1300 оръдия.
Ожесточен артилерийски обстрел поставя началото на боевете. Само половин час след започването му пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. За пръв път в историята Българската армия използва пълзящ артилерийски огън като защитна завеса на пехотата. Тази тактика се прилага и от армиите на западния фронт на Първата световна война. Десети Родопски и 23-ти Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия щурмуват укрепленията.
Хасан Джемал, турският офицер, участващ в боевете за Одрин, пише в дневника си: "Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятелят стреля с десет. Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре."
Прочетете също: 9 март в историята: Славната победа на цар Иван Асен II при Клокотница. Кървавият атентат на гара Буново
Българските части започват да навлизат в града сутринта на 13 март. Градът е обхванат от паника. До обяд българите успяват да овладеят и последната османска съпротива. Двадесет и девети пехотен ямболски полк са първите, които влизат в града. Полковник Михо Георгиев, който е войник от това подразделение, закача българско знаме върху Селим джамия. Щабът на Шукри паша е достигнат първо от Иван Балахуров от Двадесет и девети ямболски полк.
След щурма 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници са пленени. По-малко от 2000 български бойци загиват в атаката. Българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост, са погребани в двора на българската църква "Св. Св. Константин и Елена" в Одрин. Успехът на българите в битката при Одрин пречупва турската съпротива и ускорява приключването на Първата балканска война.
Прочетете също: 10 март в историята: Ден на Холокоста в България
