България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
11 март 1913 г.: Втора Българска армия започва щурм за овладяване на Одринска крепост
Датата 11 март е приета за Ден на артилерията и ракетните войски на българската армия. Нейният избор не е случаен. Тя е свързана с участието на българската артилерия в решителната атака за овладяването на Одринската крепост по време на Балканската война (1912 -1913). Този ден остава в историята като професионален празник на ракетните войски и артилерията. Честването му е обявено със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г.
Прочетете също: 10 март в историята: Ден на Холокоста в България
На 11 март през 1913 година точно в 13:00 часа е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на укрепленията в Одрин. Тогава Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм, чиято цел е овладяването на "непревземаемата" Одринска крепост. В навечерието на Балканската война Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери. Три укрепени позиции влизат в отбранителната линия. Първата позиция е разположена на 9-11 км от града, а втората и третата са съответно локализирани на 1-3 км от града.
Отбранителните позиции разполагат с 24 каменни форта, голямокалибрени батареи, както и с окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Техният гарнизон наброява 65 000 турски бойци и офицери. На тяхно разположение са 524 оръдия и 20 тежки картечници.
Прочетете също: 7 март в историята: Най-важното решение, взето в хода на Балканската война
Българското командване им се противопоставя с общо 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. На негово разположение са 1300 оръдия. Планът на българското настъпление предвижда започване на военните действия нощем с нанасянето на удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу, охранявани от източния сектор на турската отбрана. Нападението планира и още мощни демонстративни удари в други участъци. До 13 март 1913 г. продължава одринският щурм, който завършва с превземане на крепостта. Общо 14 турски генерала, 2000 офицера, 50 000 войници са пленени. Иззети са 413 оръдия и 46 картечници. По-малко от 2000 бойци са жертвите, които България дава в тази атака.
Междувременно Първа шопска дивизия получава нареждане за предприемане на демонстративна атака при Чаталджа. Българската дивизия успява да разгроми предната турска позиция, след което нахлува в гр. Чаталджа и го превзема.
11 март 1912 г.: Закупени са първите два самолета за българската армия
На този ден през 1912 г. българското правителство, управлявано от Иван Евстатиев Гешов, решава да закупи първите два самолета за българската армия. Само година по-рано правителството решава да започне подготовка на летци и аеромеханици в чужбина. Първата бойна задача със самолет е изпълнена на 16 октомври 1912 г. - датата, която се счита за рождена дата на българската военна авиация.
11 март 1924 г.: Умира Иван Евстратиев Гешов
На този ден през 1924 г. умира Иван Евстратиев Гешов, който остава в българската история като политически и държавен деец, банкер, икономист, публицист и дарител. Иван Гешов е роден в Пловдив през 1849 година. Завършва образованието си по финанси и политически науки в Манчестър, Англия. След това се завръща в България и започва да се занимава с търговия.
През 1876 г. по време на Априлското въстание той изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", за да информира Европа за жестокостите на турските власти срещу българския народ. Това е причината за задържането и осъждането му на смърт. Английският и американският консул в Пловдив се застъпват за него и благодарение на тях той е спасен.
Гешов участва дейно в обществено-политическия живот на Източна Румелия след Освобождението на България. Той е един от лидерите на Народната партия и няколко пъти е депутат в Областното събрание. Гешов е директор (министър) на финансите. Прехвърля се в Княжеството през декември 1883 г. и там е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите.
Гешов е председател на Българското книжовно дружество от 1898 г. до 1924 г. Автор е на мемоарни съчинения - "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.) и "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.). Драмата "Ивайло", "Думи и дела", "Ситни дребни", "Престъпно безумие" и "Спомени" също са част от творчеството му.
11 март 1911 г.: Умира Драган Цанков
На този ден през 1911 г. умира Драган Цанков, който остава в историята на България като обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество. Цанков е роден в Свищов през 1828 година. Възпитаник е на Одеската семинария и Киевската гимназия. Посещава лекции в университета във Виена, след което постъпва на работа като учител в Цариград. Участва в дейността на ръководеното от Георги Раковски Тайно общество. След неуспеха на Априлското въстание Цанков започва да обикаля европейските държави. Целта му е да запознае европейската общественост с жестокостите на турските власти над българския народ. След Освобождението Драган Цанков става вицегубернатор на Търново.
Прочетете също: 9 март в историята: Славната победа на цар Иван Асен II при Клокотница. Кървавият атентат на гара Буново
