14 годишният Моше - вундеркинд на политическите анализи

"И без пандемията времето, в което живеем, не може да се нарече нормално. Преди 2 години премиерът на Израел Бенямин Нетаняху използва разногласията в управляващата коалиция и предизвика избори. Но след изборите не успя да състави правителство. Същото се случи и при третия вот, когато направи смайваща коалиция с най-големия си конкурент. Но като гледам партиите, които се готвят да се кандидатират на четвъртите избори, ми се струва, че и пети път ще се гласува".

Има ли вероятност след четвъртите избори да се стигне до безредици като в Америка?

"Вече 9 месеца при нас има антиправителствени демонстрации, но ситуацията не е като в Америка. Ако Тръмп е казал на своите привърженици: „изборите са фалшифицирани, излезте на улицата“, причината е, че това са първите американски избори, проведени при нови правила, заради епидемичната ситуация. Това усилва впечатлението за манипулация. Мисля, че Израел спешно трябва да реши въпроса как ще гласуват болните от Covid-19 и тези, които са в карантина. За щастие, дотогава по-голямата част от населението би трябвало да е ваксинирано. Освен това, за разлика от Тръмп, Нетаняху е доказвал, че може с достойнство да напусне заемания пост. Дори да има съмнения в резултатите, той би запазил достойнство и едва ли ще прибегне до такава крайност, като се противопостави на акта за смяна на властта".

Протестите в Израел са различни, допълва ученикът.

"Пред резиденцията му са онези около половин милион израелци, които директно казват: не искаме да си нашият премиер. Те са ядосани от скандалите за корупция и натиск върху медиите, по които се чакат съдебни изслушвания. На други места се протестира по икономически причини. Заради недостатъчните мерки на правителството в подкрепа на малкия и средния бизнес, културата и спорта по време на епидемията. Протестите са мащабни, но не те свалиха кабинета, а вътрешно-коалиционните раздори. Въпреки това се надявам протестите да се отразят на изборните резултати".

Напоследък стана модерно всеки ден да се появяват нови партии, главно в левия и в центристкия спектър. Това е добре за Бенямин Нетаняху, който си набелязва евентуални бъдещи партньори от онези, които биха прескочили бариерата за влизане в парламента, подчерта Моше Гринберг:

"Тези, които ще минат бариерата според мен ще са бившият съюзник на синьо-белите Яир Лапид, сегашният кмет на Тел Авив Рон Хулдаи, социалистите на Мерец и силно отслабените синьо-бели, които се люшкат насам-натам в социологическите изследвания. Трябва точно да пресметнат стъпките си, преди да предадат списъците си в избирателната комисия и да помислят какви комбинации на сътрудничество да създадат, за да запазят поне част от електората си. Има партии в дясното пространство, като тази на преселниците от бившия Съветски съюз, на Авигдор Либерман, които ясно казват, че не биха управлявали заедно с Нетаняху и са доказали, че си държат на думата. Не изключвам в дясното пространство да формират интереси комбинации".

През август Нетаняху се нуждаеше от гласове в Кнесета за прокарване на важни за него закони. Някои от Арабските партии го подкрепиха, защото за тях пък беше важно да защитят икономически електората си.

"Те искат да бъдат част от израелското общество. Нетаняху обеща да ги подкрепя в битката срещу арабските криминални групировки, за намаляване на насилието в арабските селища. Даде им бюджет за тази борба. В същото време помогна за намиране на работни места за арабското население въпреки кризата. За разлика от левите партии, не им казва, че са му съюзници, а че ще им помогне да бъдат достойни граждани в израелското общество. Друг важен елемент за завоюване на доверието им са подписаните наскоро съглашения за нормализация на отношенията с важни държави от арабския свят. Всички помнят, че преди пет години Нетаняху подкани привържениците си с думите: "бързайте да гласувате, защото арабите прииждат с автобуси към избирателните секции". Тогава това даде резултат. Но веднага след изборите той се извини пред арабските граждани на страната. Цялата минала кампания на Бени Ганц бе под лозунга "само не Биби" (Нетаняху). Но когато влезе в правителството, не се извини на излъганите си избиратели. Преди всички избори Нетаняху изкарва по един заек от шапката си", допълни Моше Гринберг.

В целия свят обикновените хора не вярват на политиците си. Но кризата в доверието не е толкова дълбока, щом на последните избори гласуваха 70 процента от израелците.

"Дори в САЩ хората не просто гласуваха, а чакаха на дълги опашки въпреки риска от заразяване с Covid-19. Хората вярват не в политиците, а в демокрацията. Но и при нея има дефекти. Нашият парламент е със 120 депутати и често приемането или отхвърлянето на даден закон зависи от един единствен глас. Нещо повече, този единствен глас е достатъчен да се сформира или свали правителството".

Бени Ганц, лидерът на "Синьо-белите" си осигури симпатиите на медиите в предизборната кампания, но когато влезе в управлението, те бяха най-яростните му критици. Израелската журналистика е обективна и силна.

"Заедно с това политиците много добре знаят, че комуникационна прегръдка днес може да се превърне в удушаваща хватка утре. А какво е свобода на словото? Гледам какво се случи с Тръмп в Туитър. Блокирали са го завинаги. Виждам хора, които крещяха, че искат свобода на словото, а се радват, че са запушили устата на Тръмп. Свобода на словото не е само когато на теб ти е удобно. Тези, които искат да има свобода на словото, трябва да са нащрек. Днес запушват неговата уста, а утре - твоята. Самият факт, че на мен, непълнолетен и от религиозно семейство, ми се дава право да си кажа мнението, показва, че израелската журналистика има голям напредък в свободата на словото. Но трябва да гледаме какво става по света, за да не се случи и с нас. Канят ме в студията и във вестниците не за да изкрещя, че "царят е гол". Възрастни коментатори не липсват, при това интелигентни и добри, но канят и мен, защото съм бъдещ гласоподавател и всяка гледна точка е важна", изтъкна Моше Гринберг.