България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
15 февруари 1920 г.: Ратифициране на Ньойския мирен договор
На този ден Ньойският мирен договор е ратифициран от Народното събрание. Той е подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой. От българска страна договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. От страна на Великите сили договорът е подписан от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция. Ньойският мирен договор влиза в сила на 9 август 1920 г. Той предвижда налагането на репарационни задължения на страната ни, възлизащи на 2 250 000 златни франка. Според него изплащането им трябва да се осъществи в срок от 37 години след влизането му в сила. Лихвата върху общата сума е в размер на 2% за първата година и на 5% за следващите години.
Прочетете също: 12 февруари в историята: Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев: "Не иска молитва, а мотика"
Също така страната ни е задължена да предаде определено число добитък, както и 250 000 тона въглища на своите съседи, които са съюзници на съглашенските сили победителки - Сръбско-хърватско-словенското кралство (Югославия), Румъния и Гърция.
Ньойският договор предвижда и териториални загуби за България. След ратифицирането му страната ни губи Западна Тракия. Тя първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави. През 1920 г. те я предоставят на Гърция. Южна Добруджа също е отнета от България. Отнети са още град Струмица и неговата околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които са предоставени на Югославия.
На страната ни е отнето и правото да има наборна армия. На мястото на наборната армия се разрешава рекрутирането на платена войска с численост от 33 000 души войници и офицери за охраняване на границите и опазване на вътрешния ред. По искане на Гърция като неделима част от договора е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете държави съседки. Конвенцията е използвана от Гърция за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война през 1939 г.
15 февруари 1878 г.: Княз Александър Горчаков настоява да се ускори подписването на Сан-Стефанския мирен договор
На този ден княз Александър Горчаков изпраща телеграма до ген. Николай Игнатиев. В нея князът настоява да се ускори подписването на мирния договор след приключването на Руско-турската освободителна война. По време на Лондонската конференция през 1871 г. князът успява да договори отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор, сключен през 1856 г.
Негово дело е дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война - той осигурява неутралитета на големите европейски държави. На Берлинския конгрес през 1878 г. княз Александър Горчаков ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор през 1878 г. князът постепенно предприема оттегляне от външната политика.
Прочетете също: 10 февруари в историята: Екатерина Каравелова е изправена пред съда. Подписан е Парижкият договор
