България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 януари 1878 г.: Освобождението на Пловдив от турско робство
Битката за Пловдив в хода на Руско-турската война в началото на 1878 г. е последната голяма битка, решаваща изхода от войната. Залогът е голям - съдбата на най-големия тракийски град, който е и най-богатият град в българските земи на Османската империя. Железницата, която е построена през 1872 г., е връзката на Тракия с големите центрове Одрин и Цариград. Тя е и най-важният търговски път. От тракийската плодородна земя се изнасят големи количества плодове и земеделска продукция, а износът е предимно в ръцете на гръцките, български, еврейски и арменски търговци.
Прочетете също: 14 януари в историята: Напълно опожарен, Пазарджик е освободен от турско робство
На 15 януари 1878 г. (по нов стил) руските войски завземат северното предградие на града „Каршияка“. Армията на ген, Гурко настъпва в няколко колони от запад. Тя влиза в сблъсък с последната силна армия на Османската империя - 30-хилядния отряд на Сюлейман паша. Целта е разгром на османската армия, след което пътят към Одрин и Цариград ще е отворен.
За да осуетят плановете на руската армия, турците подпалват единствения мост над река Марица. По време на палежа, щабът на генерал Гурко се намира на три километра западно от града, близо до село Оризари, в заснежените полета. Вечерта генералът вижда пламъците, които достигат и до къщите, разположени по хълмовете на града. В този момент ген. Гурко решава да изпрати на разузнаване начело с капитан Александър Бураго отряд от 63 драгуни.
В непрогледния мрак малкият руски отряд разгромява турските стражи и успява да влезе в града. От българите в града руснаците научават, че щабът на Сюлейман паша е отпътувал с последния влак за Одрин. Руснаците превземат пощенската станция и железопътната гара. Там заварват сервираната вечеря на турските офицери. С помощта на българското население те успяват да прогонят отрядите на черкези и башибозуци. Ген. Гурко получава донесение от капитан Бураго за спасението на Пловдив и прогонването на врага от него.
Прочетете също: 13 януари в историята: В опожарената Стара Загора само една оцеляла българка посреща освободителите
На 16 януари последните победени османски войници извършват поредната жестокост преди да напуснат града. В ранните часове на 16 януари 1878 г. те извеждат от затвора Таш капия общо 123 български мъченици, след което ги избиват зверски в местността Остромила, намираща се южно от Пловдив. Сред избитите е един от съратниците на Васил Левски - Душо Хаджидеков, който е дарител на пловдивските училища.
По това време се строи временен дървен мост, по който да премине генерал Гурко. Той преминава реката с два огромни дървени сала, управлявани с дълги пръти от по четирима българи. С влизането си в града той е посрещнат с хоругви, хляб и сол. В храма „Света Богородица“ е отслужен тържествен молебен. След 5 века османско иго Пловдив най-после е освободен.
На 16 януари отрядът на генерал Гурко преминава река Марица и достига в подножието на Родопите, където при селата Белащица и Брестник окончателно са победени и последните бягащи на югоизток турски части. С тази битка пътят на руски войски към Одрин и Цариград вече е открит.
В боевете при Пловдив османците губят общо 114 оръдия, 2 000 войници са пленени, над 4 000 са убитите и ранените. Отнетите турски топове са докарани в Пловдив, за да напомнят за победата на руската армия. Като символ на руската победа те са наредени по протежение на пътя към железопътната станция.
Прочетете също: 13 януари в историята: В опожарената Стара Загора само една оцеляла българка посреща освободителите
