България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
15 декември 1925 г. в историята на България: Гърция се съгласява да изплати обезщетение на България
Петричкият инцидент е кратък, но напрегнат граничен конфликт между България и Гърция, започнал през октомври 1925 година, който е успешно разрешен от Обществото на народите. Инцидентът се случва на 19 октомври 1925 г., когато гръцки войник навлиза в българска територия близо до прохода Демир капия в Беласица и е застрелян от български граничари. Опитът на гръцки граничари да приберат тялото прераства в престрелка.
Прочетете също: 10 декември в историята на България: Освобождението на Плевен и героичната смърт на "македонския Левски"
Гръцкият диктатор по онова време, генерал Теодорос Пангалос, използва този граничен инцидент за разпалване на националистическа истерия. Без да обявява война, на 22 октомври 1925 г. той нарежда на 6-а гръцка дивизия да нахлуе в България.
Гръцките части, състоящи се от девет батальона с артилерия и минохвъргачки, форсират границата на фронт от 30 км и навлизат на 10-12 км в българска територия. Те окупират десет български крайгранични села, сред които Кулата, Чучулигово, Марино поле и Лехово. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната. Гръцките сили атакуват и град Петрич, но са посрещнати и отблъснати на няколко километра пред града. Отбраната е организирана от малобройната българска погранична стража, подкрепена от доброволци от ВМРО, които са около 4000 бойци.
За координация на местната отбрана на 23 октомври в Петрич е сформиран кризисен щаб, ръководен от войводата Георги Въндев и неговия помощник Борис Бунев. Военната отбрана по целия фронт е под ръководството на полковник Минчо Банковски (началник на Седми пехотен рилски полк). Доброволците и пограничната стража успяват да отблъснат гръцкото нападение.
Полковник Пенчо Златев е изпратен като представител на щаба на армията, а от страна на правителството е изпратен Кимон Георгиев. Заслуга за отблъскване на гръцките войски по левия бряг на Струма има комендантът Зисо Попов.
Тогавашният военен министър Иван Вълков разпорежда да не се оказва сериозна съпротива, въпреки че изпраща подкрепление. Щабът на българската армия разчита не само на местното население, но също така и на подкрепата от страна на временните доброволци от Петричкия окръг.
На 29 октомври гръцките войски се оттеглят зад границата. оставяйки зад себе си опожарени, разрушени и ограбени села, разпиляна реколта по нивите, убити невинни хора. Гръцките нашественици дават 120 жертви, а от българската страна те са общо 19.
Прочетете също: 12 декември: Съдбоносно решение и тежки загуби в историята на България
Обществото на народите се намесва в конфликта, заклеймява Гърция като агресор и постановява тя да заплати на България 30 милиона лева обезщетение за нанесените материални и морални щети, тъй като за нахлуването от нейните военни сили на българска територия не е имало достатъчно основания. Част от това обезщетение, сумата от 1,2 милиона лева е отпусната за петричаните, участвали в отбраната. Те отказват да използват личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда за Петричката непълна смесена гимназия.
След като парите не стигат за завършването на сградата, жителите на Петрич започват да се самооблагат (тютюнопроизводителите отделят по лев на килограм тютюн). Новата сграда на гимназията отваря врати през есента на 1929 година. В чест на успешната отбрана, през 1930 г. една от улиците в града е кръстена "22 октомври" - денят на отблъскването на гръцкото нашествие.
Прочетете също: 11 декември: Решението на Васил Левски, което остави завинаги следа в историята на България
