България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
19 март: Годишнина от Унгарската революция
На този ден Унгария и целият цивилизован свят отбелязва годишнината от Унгарската национално-демократическа революция от 1848-1849 г., ръководена от Лайош Кошут и Шандор Петьофи. В борбата на унгарския народ за свобода участват и много българи, сред които е д-р Стефан Дуньов - героят от маджарската и италианската революция на Джузепе Гарибалди.
Прочетете също: 18 март в историята: Славната победа на цар Симеон в битката при Пиги
На този ден събитието се чества и в Шумен. Днес от 10:00 часа пред паметника на Лайош Кошут в града ще се състои военен ритуал, след който ще се поднесат венци и цветя. По време на него ще бъде отбелязан и Националният празник на Унгария, който се чества на 15 март. Поднасянето на венци в къщата- музей „Лайош Кошут“ е следващата част от програмата. Тя ще приключи с посещение на арменската църква „Св. Богородица“.
Стефан Дуньов е един от героите на Унгарската революция. Участва в нея, увлечен от идеите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи. Той е сред малкото българи, достигнали до военното звание полковник още преди Освобождението. Остава в историята като първия българин, достигнал до званието полковник. Наричан е още национален герой на Унгария, Италия и Румъния.
По време на Унгарската революция император Франц Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай, но получава отказ от него. След като Унгария е разгромена от австрийско-руската коалиция, цар Николай съжалява горчиво за решението си.
С чувство за вина той споделя: "Най-глупавият от руските царе съм аз, защото помогнах на Австрия да смаже унгарския бунт, а най-глупавият от полските крале е Ян Собески, защото спаси Австрия от турците при Виена".
Прочетете също: 16 март в историята: Тримата регенти се срещат с Хитлер
Създадената Австро-Унгарска монархия води външна политика, създаваща сериозни проблеми на Русия.
Около 6000 унгарски офицери и войници, сред които и самият Лайош Кошут, след разгрома намират убежище в България, която все още е част от Османската империя.
Лайош Кошут и придружаващите го унгарци пристигат във Видин на 22 август 1849 г. По това време най-големият унгарски артист от средата на миналия век Габор Егреши, организира литературен рецитал в негова чест. В историята това е първият рецитал в България, изнесен в периода на османското владичество.
Габор Егреши издава дори дневник за преживяванията си във Видин, в който разказва как е станал свидетел на разстрела на поп от турчин посред бял ден. Егреши изразява и възмущението си от факта, че убиецът е получил наказание да живее две години в друг град.
"Често може да се види как турско дете бие с тояга български селянин, без той да смее да се защити. Един българин, жител на град Видин, беше арестуван и осъден на смърт, защото бе започнал да си строи дом с каменна зидария", пише още той в дневника си.
Османското правителство мобилизира стотици българи за извозването с каруци на емигрантите от Видин в Шумен. Пристигайки в Шумен, унгарците започват да развиват активна културна и обществена дейност. По това време за пръв път в България се изнасят пиеси, оперни представления, рецитали и др. Някои предприемчиви българи дори започват собствено производство по маджарски рецепти (колбаси, бира).
Унгарската емиграция успява да разбуни духовете в ориенталския Шумен с примерите, които дава.
Прочетете също: 17 март: Русе се прекланя пред паметта на Ангел Кънчев
