България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 март 1944 г.: Тримата регенти се срещат с Хитлер
На този ден през 1944 г. започва двудневната среща в Залцбург на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов с Адолф Хитлер. На 20 март те се завръщат в София, при което научават, че Германия е окупирала Унгария. По време на срещата, протичаща в изключително напрегната обстановка, Хитлер ясно показва, че не толерира прокрадващите се опити в българското управление за излизане от Тристранния пакт, започнали след смъртта на цар Борис III.
Регентството е избрано след смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. поради непълнолетието на младия престолонаследник Симеон. В него е включен член от царската фамилия – принц Кирил Преславски, което е в разрез с Търновската конституция.
Прочетете също: 13 март в историята: Българската армия превзема непревземаемата Одринска крепост
И тримата регенти са убити на 1 февруари 1945 г. Те са осъдени на смърт от т.нар. Народен съд. Регентите са застреляни с изстрел в тила, след което телата им са хвърлени в яма от бомбардировка на Централните софийски гробища.
16 март 1911 г.: Формирано е коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии начело с Иван Ев. Гешов
На този ден през 1911 г. е формирано коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии начело с Иван Ев. Гешов. Той завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. Занимава се с търговия след завръщането си в България. През 1876 г. по време на Априлското въстание Филов изпраща редица дописки до английския в. "Таймс". С тях той информира английското и европейското общество за жестокостите, извършвани от турските власти срещу българския народ. Това е причината той да бъде задържан и осъден на смърт.
Но английският и американският консул в Пловдив се застъпват за него. Благодарение на това Гешов е спасен. След Освобождението активно участва в политическия живот на страната. Той е един от лидерите на Народната партия. Няколко пъти е депутат в Областното събрание. Става и пръв председател, както и директор (министър) на финансите.
Гешов се прехвърля в Княжеството през декември 1883 г. Там той е назначен за директор на Българската народна банка. В периода от 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Оглавява Министерството на търговията и земеделието от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г.
Гешов става председател на Народната партия след смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Той остава на този пост до 1920 г., когато партията се слива с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия.
Прочетете също: 13 март в историята: Българската армия превзема непревземаемата Одринска крепост
