България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
18 март 921 г.: Славната победа на цар Симеон над византийците
На този ден през 921 г. приключва битката в местността Пиги (в превод от гръцки "Извора"). Голямото сражение между българи и византийци при Константинопол се състои непосредствено пред Селиврийските врата на константинополските стени в периода 11 и 18 март 921 година. То завършва със славната победа на българската армия.
Прочетете също: 12 март в историята: Регистрирано е откритие № 1 в българската наука
След поредицата от победи и на фона на междуособиците във Византия, Симеон I се стреми към византийския трон. Неговите планове да стане владетел на Византия първоначално включват непряко управление чрез регентството на малолетния император Константин VII.
Но през 920 година Роман Лакапин изпреварва Симеон и се самопровъзгласява за съимператор на Византия. Това затваря вратите пред цар Симеон за сядане на трона в Константинопол по дипломатичен път. Това е и причината българският владетел да предприеме военни действия срещу Византия - през същата година той обявява война на Византия с намерението да седне на престола чрез сила.
Прочетете също: 16 март в историята: Тримата регенти се срещат с Хитлер
При битката в Пиги атаката на българите е неудържима. Византийците започват да бягат панически, за да се доберат до корабите си. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена. Войските на Симеон изгарят дворците в Пиги. След като опустошват Златния рог, те се завръщат триумфално в Преслав. До 924 година, България отнема почти всички балкански земи на Византия.
18 март 1873 г.: Търновският революционен комитет свиква събрание на вътрешните дейци
На този ден през 1873 г. Търновският революционен комитет свиква събрание на вътрешните дейци. Неговата цел е изработването на конкретна програма за дейността на организацията след обесването на Левски. На свиканото на този ден събрание присъстват представители на шест комитета. По това време са утвърдени новите псевдоними и е взето решение да се проведе общо събрание в Букурещ.
След обесването на Апостола се предприемат няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април месец същата година за негов заместник е определен Атанас Узунов. Той не успява да постигне особен успех. Скоро след назначаването си Узунов попада в ръцете на османските власти.
Прочетете също: 17 март: Русе се прекланя пред паметта на Ангел Кънчев
