Тази година се навършат 40 години откакто съгласно конвенция на ООН България се счита за космическа държава.
Още: Почина известен български актьор
Още: Русия атакува не Украйна, а идеята за свободна Европа (ВИДЕО)
Очаква се между 2025 г. и 2040 г. човешки крак да стъпи на Марс. Това разискваха на кръглата маса за бъдещето на българските космически изследвания, провела се в Руския културно-информационен център, предаде репортер на БГНЕС.
Членове на БАН ще вземат участие в осем предстоящи експеримента, най-ранният от които ще се проведе в края на лятото.
В сферата на космическото изследване БАН си сътрудничи с руските си колеги от РАН, като предстоят разговори за разработване на система за новия руски космически кораб, предназначен да стигне до Марс.
Още: Законно ли е да ви взимат 800 лева за 12 км пътна помощ? Проверката приключи
Още: Граната в реката: Унищожиха невзривен боеприпас
Проведеният експеримент "Марс 500" говори за сериозна подготовка за мисията, каза доц. д-р Таня Иванова от Института по космическа биология и медицина.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Време е България да застане до своите свободни журналисти": АЕЖ с призиви и тревожни данни
Още: Собствената марка „Брей!“ на Kaufland е големият победител в конкурса „Избран продукт на годината“
Руският експеримент се състои в изграждането на модули, имитиращи космическия кораб и условията в космоса, а целта е да се изследват ефектите върху физиологията на космонавтите.
Разстоянието до Марс е между 56 и 400 млн. км, а подобна мисия ще отнеме между 1.5 и 2 години, каза още Иванова.
Не бяха подминати и българските постижения, свързани с космическите науки. Първата автоматизирана оранжерия, поставена на международната станция "Мир", е дело на български учени, припомни доц. Иванова. С нея се доказа, че в Космоса могат да се развиват растения, допълни тя.
Още: България се прощава с оперния певец Богомил Спиров на 4 май
Български инструменти, използвани за измерване на радиацията и нейното влияние върху телата на космонавтите, се използват и в гражданската авиация, каза от своя страна проф. д-р. Цветан Дачев от Института за космически и слънчево-земни изследвания към БАН.
Редактор: Ирен Габарска
