57% от българите гледат позитивно на влизането на Македония в ЕС, но смятат, че проблемите в отношенията между двете държави трябва да се решат преди влизането на Скопие в Съюза.
Още: Над 500 продукта от Kaufland правят ежедневието по-лесно
Още: Пътят на боклука: Какво се случва с отпадъците, когато ги изхвърлим в кофите пред вкъщи? (ВИДЕО)
Това сочи изследване на социологическата агенция "Афис" за нагласите на българските граждани за присъединяването на Македония към ЕС.
Като цяло близо, 52% от пълнолетните българи са на мнение, че ЕС следва да продължи процеса на своето разширяване чрез приемане на нови страни-членки. Всеки четвърти българин е на обратното мнение – разширяването на ЕС трябва да спре. Близо 24 на сто нямат ясна позиция. Следва логичния въпрос – за тези, които смятат, че разширяването на общността ще продължи и в бъдеще, то в каква посока и кои държави би следвало да се присъединят. За 15 на сто от запитаните отговорът е „Балканите“, визирайки държавите на полуострова, които все още не са пълноправни членки. Други 10 на сто посочват държавите, намиращи се на изток или североизток от България – Украйна, Молдова, Беларус, Грузия. Най-голяма е групата (близо 51%) на тези респонденти, които считат че съюзът следва да използва и двете направления и групи държави в процеса на своето разширяване.
Влизайки в дълбочина, може да се търси и отговор на въпроса какви са нагласите за разширяване на съюза в рамките на Балканския полуостров. 31 на сто от сънародниците ни са на мнение, че всички балкански страни рано или късно следва да станат част от общността. 34,5% обаче считат, че някои държави от полуострова не бива да се присъединяват. 13,5% са онези скептици, за които ЕС не следва да се разширява в бъдеще чрез присъединяване на балкански държави. Оттук следва и логичния въпрос, кои балкански държави имат потенциал да бъдат пълноправни членки и са желан партньор според общественото мнение в България.
Още: Според ЦРУ: Иранската гвардия е визитната картичка на Балканите, включително и на България
Още: Промени в движението през тунел “Люлин“ тази нощ
Данните показват, че това със сигурност в най-голяма степен са Сърбия (близо 63% от българите са на мнение, че Сърбия трябва да стане член на ЕС) и Македония (57% са на същото мнение). Най-голяма доза скептицизъм българите изразяват спрямо присъединяването на Турция (едва 27 на сто са на мнение, че страната трябва да е част от ЕС, а против са 46%), Косово (31% - За, и 37% - против) и Албания (31% подкрепят нейното членство, но 37 на сто са против него). Държави като Босна и Херцеговина и Черна гора са в средата на тази скала – като и в двата случая подкрепата надвишава значително скептицизма.
Българските граждани одобряват приемането на Р. Македония в Европейския съюз в съотношение 58% към 18%. По принцип разширяването на Съюза е мотивирано от взаимна изгода на сегашните членки и новите. Но тази полза не е балансирана в краткосрочен и средносрочен план, ако страната-кандидатка трябва да постигне значителни вътрешни промени по пътя на интеграцията. Сред българските граждани, които само преди 6 години минаха по същия път, преобладава мнението, че присъединяването на Македония към Европейския съюз би било полезно преди всичко за самата македонска държава. Това е отговорът на близо 39% от българите, попаднали в извадката на проучването. Полярно противоположното становище, че присъединяването ще е полезно само за ЕС е заето от само 4 на сто. Обща полза – и на Р. Македония, и на ЕС, се привижда от 22%, а отрицание на полезния ефект и за двете страни е отговор на близо 9%. За отбелязване е, че две трети от тези 9% по принцип са евроскептици.
Още: Парк "Врана" отново отваря врати и ще бъде безплатен
Още: До дни започва измерването на средна скорост от ТОЛ системите
Логично следва въпросът, дали това членство на Р. Македония ще се отрази позитивно върху добросъседството и мира на Балканите. За 12 на сто присъединяването на държавата към ЕС ще окаже силно положително влияние в тази посока. За 31% отговорът е „ще се отрази по-скоро добре“. Песимистите като цяло са малцинство и възлизат сумарно на около 7%. Близо половината от запитаните или нямат мнение или по-скоро смятат, че присъединяването няма да окаже влияние в тази посока. Това означава, че все още няма ясно оформено обществено мнение за този важен аспект от евроинтеграцията на полуострова.
Друг въпрос се отнася до самата подготовката на Р. Македония за преговори в ЕС. Основна предпоставка за това е наличието на добри отношения между нея и съседни държави-членки. Значителна част – 36% - от българските граждани оценяват политиката на Р.Македония спрямо нейните съседи като цяло негативно, докато позитивна оценка дават само 10%. Преобладаващ дял – 41% - нямат мнение за всички двустранни отношения на тяхната югоизточна съседка.
Още: Най-важните новини за деня: 20 август 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 21 август 2025 г. (четвъртък)
По-специално за спорните въпроси България-Македония мнението на мнозинство българи (61%) е, че разбирателството е предварително условие за нормален преговорен процес. Само 12% допускат, че по-подходящ контекст би бил самият преговорен процес и още 2% са на мнение, че това може да стане след затварянето на всички глави на Договора за присъединяване. Малък дял от 4% смятат спорните въпроси за малозначителни.
66% от българите смятат, че най-големите спорове между страните са за историческото наследство, а като фактор е посочено това, че медиите и в двете страни изграждат отрицателно мнение за съседа.
60% смятат, че в пиринска Македония населението е българско, а 8.5% споделят, че в рода им има бежанци от Македония и тези хора се интересуват повече от българо-македонските отношения и имат мнение за тях. Освен това мнението им се отличава с повишена критичност към историческите доктрини.
Докладът е поръчан от евродепутата Евгени Кирилов в навечерието за обсъждането на поредният доклад за напредъка на Македония.
Според Кирилов в било време да си сверим часовниците и да видим дали се следват основните реакции и мнението на българските гражданите в тази посока.
За Кирилов е било интересно и защо в Македония отношението към всички други граждани е нормално, а към хора, които се самоопределят като българи, е различно. Според него остатъците от миналото си стоят и влияят на политиката на националистическите тенденции.
