България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
6 септември 1885 година: Съединението на България
На този ден през 1885 година е обявено Съединението на България - акт, с който автономната област Източна Румелия се отделя от Османската империя и се присъединява към Княжество България, въпреки взетите решения от Великите сили по време на Берлинския конгрес.
След бунтовете, организирани от Българския таен централен революционен комитет, Съединението става факт. Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища се вдигат на бунт. Начело с майор Данаил Николаев е извършен военен преврат, при който османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт. На негово място е назначена администрация от българския княз Александър I.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Първоначалните планове на БТЦРК са да обяви Съединението на 15 септември. Но след като на 2 септември Панагюрище се вдига на бунт, който още същия ден е овладян от полицията, Съединението е обявено на 6 септември. Заради опасността от арестуване на организаторите на бунта, БТЦРК решава да обяви по-рано Съединението. За целта членове на комитета заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта като крайната им е цел е повеждането на бунтовниците към Пловдив.
На 5 септември избухва въстание в Чирпан, при което е установено управление на града от привържениците на Съединението. Четата успява да напусне града. Но на път към Пловдив е разбита от войскова част при село Калфата. Петима четници – Иван Данчов, Димитър Йовчев, Петко Запрянов, Георги Сербезов и Алекси Хаджиоглу, губят живота си. Но въпреки това четата успява да се слее с четата от Голямо Конаре. Двете чети настъпват заедно към Пловдив.
На фона на размириците председателят на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов се допитва до руския консул в Пловдив за обявяване на Съединението. Но отговорът на руския консул е отрицателен - в резултат на това по нареждане на правителството заговорниците са арестувани и полицейски части са съсредоточени в Пловдив. Но военните не се подчиняват на заповедите на генерал Август фон Дригалски, който е директор на милицията.
В нощта срещу 6 септември войските под командването на майор Николаев установяват контрол над Пловдив. Те не срещат съпротива при свалянето на правителството и на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Това води до масови демонстрации в подкрепа на Княжеството. Тогавашният министър-председател Петко Каравелов, който е поставен пред свършен факт, утвърждава Съединението като получава сътрудничество от страна на княза.
