България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
3 ноември 1885 година: Започва боят при Врабча
На този ден през 1885 година, в хода на Сръбско-българската война, започва боят при Врабча. Сраженията се водят между Трънския отряд и сръбска Шумадийска дивизия, която настъпва в пълен състав. Българският отряд включва 1 дружина от 4 пехотен Плевенски полк, 1 запасна рота от 1 Софийски пехотен полк и взвод от тридюймовата артилерийска батарея. Той се локализира около с. Врабча. Трета пехотна дружина на Пети пехотен Дунавски полк идва в подкрепление.
Настъплението от страна на сърбите започва на 3 ноември 1885 г. Българските военни части да принудени да предприемат оттегляне към Секиричкия мост заради натиска от сръбска страна. Четвърта пехотен полк, който е под командването на капитан М. Маринов, успява да овладее положението. Българите настъпват към височината Драговски камък и към края на деня успяват да овладеят настъплението на врага.
Прочетете също: 14 октомври: България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война
3 ноември 1907 година: Умира Константин Величков
На този ден през 1907 година умира българският възрожденец, поет, общественик, живописец Константин Величков.
Роденият през 1855 г. в Пазарджик възрожденец учи във френския султански лицей в Цариград като стипендиант. След завършването си работи като учител и председател на читалище “Виделина" в родния си град.
През 1876 година участва в подготовката на Априлското въстание. Заради революционната си дейност прекарва около 4 месеца в турските затвори. Преживяното там той описва в мемоарите си “В тъмница".
По време на Руско-турската война Константин Величков работи като преводач в руската армия. След Освобождението се занимава активно с обществена дейност в Пловдив. Изявява се като редактор на няколко печатни издания - вестник "Народний глас", списание "Зора". Също така участва в съставянето и издаването на "Българска христоматия". Част е от редакционния комитет на списание “Наука".
Драмите "Отечество" и "Вичензо и Анжелина" са част от творчеството му. Константин Величков участва активно в политиката - в кабинета на Константин Стоилов се изявява като министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. Рисувателното училище, днешната Художествена академия, е създадено по негова инициатива. През 1884 година става член на на Българското книжовно дружество. По-късно емигрира заради несъгласието си с политиката на управляващите и поради здравословен проблем.
