България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
4 юни 1880 г.: Създаден е българският лев
На този ден през 1880 година със Закон за правото на сечене на монети в България е създаден българският лев - националната парична единица, състояща се от 100 стотинки, която по стойност по това време е равна на френския франк.
4 юни 1875 г.: Умира Иларион Макариополски
На този ден през 1875 година умира един от водачите на борбата за църковна независимост - Иларион Макариополски, чието светско име е Стоян Стоянов Михайловски.
Прочетете също: 2 юни: Почитаме паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България
Висшият духовник е роден през 1812 година в град Елена. Учи в родния си град, а след това в гръцкото училище, намиращо се в село Арбанаси. Стоян Михайловски постъпва в Хилендарския манастир (Атон) през 1831 година, където приема монашеско име. След това продължава образованието си в гръцките училища в Карея, на Атонския полуостров и на остров Андрос.
Иларион завършва гръцка гимназия в Атина, след което заминава за Цариград, за да продължи да се образова. Там той установява контакт с Неофит Бозвели и става негов сподвижник. Двамата се борят за извоюване на църковно-национална независимост. Заради активната му дейност по този въпрос, по настояване на Цариградската патриаршия Иларион е заточен за 5 години в Света гора.
След като е освободен той предприема още по-активни действия в борбата за църковна независимост. Иларион Макариполски става духовен глава на цариградските българи. Той започва да обиколя из българските земи. Участва активно и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.
Прочетете също: 1 юни в историята: Христо Ботев пада убит на връх Вола
През 1858 година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в Цариград, с което получава правото да представя своите сънародници не само пред Вселенската патриаршия, но и пред Високата порта.
В историята името на Иларион Макариополски остава и с дръзката провокация, която той извършва на 3 април 1860 г. Тогава по време на тържествената великденска литургия, той отказва да спомене името на цариградския патриарх. С постъпката си той открито изявява желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църква.
Заради постъпката си висшият духовник е заточен отново, но този път за 3 години в Мала Азия. Преди да замине на заточение, заедно с Авксентий Велешки, Иларион Макариополски отправя завет към българския народ и го призовава да се бори, докато не извоюва църковната си независимост.
През 1870 година след учредяването на Българската екзархия Иларион Макариополски е избран за член на Временния екзархийски съвет. Две години по-късно той е избран за търновски митрополит. През 1874 г. Иларион Макариополски създава първото богословско училище край Лясковец.
Прочетете също: 3 юни: Цар Иван Шишман е посечен от османците. Цар Борис III се среща с Хитлер
