България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
8 януари 1878 г.: Окончателното освобождение на Казанлък от турско робство
На 8 януари 1878 г. Казанлък е окончателно освободен от турско робство. На следващия ден е превзет турският укрепен лагер край Шипка-Шейново.
В студения и мразовит 8 януари полковете Коломенски и Шуйски, под командването на ген. Шнитников, навлизат в Казанлък. В освободения град веднага е установено българско управление. Съставен е първият български общински съвет, след което е избран и първият български кмет.
Прочетете също: 7 януари в историята: "Кървава Коледа" във Вардарска Македония. Руските войски освобождават Ихтиман
Преди окончателното си освобождение на 8 януари, Казанлък е освободен от турско робство през лятото на 1877 година, но радостта на жителите на града не трае дълго. На 17 юли 1877 г. отрядът на генерал Гурко заедно с българските опълченци влиза в Казанлък. Войниците са радостно посрещнати от местните жители. Но след това следват жестоки сражения с армията на Сюлейман паша. Стара Загора е опожарена, а армията на генерал Гурко губи в боевете. В резултат на това опълченците се завръщат в Казанлък и се установяват в Девическия манастир. Градът е препълнен с бежанци, но надеждата за свобода не угасва. В началото на 1878 г. след успехите на руските войски, турската армия на Вейсел паша капитулира, обкръжена от отрядите на генералите Скобелев и Пьотр Святополк-Мирски.
На 8 януари 1878 г. веднъж освободен, Казанлък доживява окончателното си освобождение от вековното турско робство.
Преговорите, които се водят в Казанлък веднага след неговото освобождаване, са предвестник на Санстефанския мирен договор.
8 януари 1873 г.: Последният разпит на Васил Левски
На 8 януари 1873 г. се провежда шестият разпит на Васил Левски. На този ден комисията в София изпраща за одобрение в Цариград издадената присъда на членовете на Революционния комитет за обира при Арабаконак.
Прочетете също: 6 януари в историята на България: Важен ден в борбата за църковна независимост. Третият разпит на Васил Левски
Левски казва, че начетените българи, които разчитат на просветата за напредък, не са подкрепили идеята за свобода чрез бунт.
"Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставали хиляда, бяха на друго мнение. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления", казва Левски.
За залавянето си той казва, че ханджията Христо Цонев не е бил по това време в хана, а в гората, за да търси изгубените си животни.
"Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща (във Влашко - бел.ред.) за сведение", казва още Дякона.
В издадения на 8 януари протокол № 7 за присъдите на членове на ЦРК в с. Голям извор, участвали в обира при Арабаконак, няколко пъти се споменава "Дякон Левски" като главен организатор на движението и на комитетската мрежа в страната.
На същия ден руският консул в Одрин Иван Иванов пише до Найден Геров в Пловдив с молба да го информира къде са заловили Левски, защото се страхува той да не проговори при разпитите и от това да пострадат невинни българи.
