Чрез санирането на панелните жилища има огромна опасност за изтичане на държавен ресурс не по предназначение. Това заяви на пресконференция арх. Николай Гълъбов, зам.-председател на Камара на архитектите в България, предаде БГНЕС.
Според арх. Гълъбов при провеждане на обществените поръчки за саниране няма как да се очаква от строителите да дадат цена като няма обект. Отделно от това той обясни, че в обществените поръчки е зададено да се извършва проектиране и строителството в едно. Архитектът, обаче смята, че те твърдо трябва да бъдат разделени. Разделянето на строителството от проектирането е по-евтино, това показва и световната практика, каза той.
Арх. Гълъбов изрази и още едно несъгласие, свързано с това, че отново се въвежда терминът "най-ниска цена". Това не работи и в Европа. Съществуващите методи за обществени поръчки създават корупционни схеми. Обществото няма интерес от най-евтиното, а от умен закон, смята той. Според него на запад се обяснява как се ще се прави обекта, много подробно, след, което строителят може да даде оферта за обекта и съответно и цената му. Държим и на публичност относно договорите, в много общини едни и същи архитекти правят всички публични поръчки. Трябва да спрат корупционните практики, след КТБ не ни трябва още 1 млрд. лв., който да изтече, категоричен бе Арх. Гълъбов.
От своя страна Минчо Бенов, директор на Хабитат България и координатор на коалиция "Достоен дом" коментира качеството на предвидените дейности за саниране и достъпа до финансирането за саниране. Предвижда се финансиране на дейности, които са минимално изискуеми, а в минимален срок изискванията ще бъдат завишени и тези стандарти ще бъдат неизпълними, каза той. Според него принципът "първи по ред, първо по право" е заложен в достъпа до финансиране за саниране. Тоест, тези, които първи си подадат заявленията, първи ще получат финансиране. Според Бенов, обаче би могло да се приоритетизира финансирането на най-старите сгради - там, където има концентрация на собственици с по-ниски доходи, или където се разхищава най-много енергия. Той заяви, че не е предвиден механизъм как ще се генерира възвращаемост на финансирането на сгради. Програмата не е задълбочена на конкретен анализ и не е минала през обществено обсъждане, добави той.
Д-р Драгомир Цанев от Енефект коментира темата от гледна точка на енергийна ефективност. Самата програмата е изключителен успех, успех е и, че се управлява от общините. Но за да стане това е нужен необходимият контрол над общините. Има методика за изпълнение на програмата, но няма цели на самата програмата, изтъкна той. Д-р Цанев смята и, че целите, които следва да се поставят, са привличане на максимален частен капитал и оптимални енергийни спестявания. При 100 % държавно участие няма как да има много частни инвестиции, каза той. Според него цената на енергията ще се повишава, а повишеният комфорт ще изяде една част от спестяванията, ако сега сме живели на 16 градуса, след това ще сме на 20-21 градуса.
Николай Маринков, главен секретар на Българската асансьорна организация, пък изтъкна, че асансьорите и безопасността им са се влошили. Той отправи критика и към регионалния министър Лиляна Павлова, която заявила, че 240 000 асансьора у нас са за подмяна, а общо асансьорите в България били 120 000. Тези, които са в много лошо състояние, са около 80 000 - 90 000. Асансьорите са изключително зле поддържани и липсва контрол, каза той. Маринков предлага обследване на асансьорите, като според него това може да стане от 1 до 2 месеца. Програмата за саниране трябва да бъде за благоустройство и жилищно развитие в страната, а никой не говори за тревните площи, детските площадки, паркингите, добави той.
