България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
24 февруари 1861 г.: Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски са осъдени на заточение
На този ден през 1861 г. Вселенската патриаршия свиква в Цариград велик църковен събор. На него участват 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. По време на този събор действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски са обявени за противоканонични, те са низвергнати и осъдени на заточение. В резултат на това санът на ръкоположените от тях духовни лица е отнет и също така е забранено на останалите християни да общуват с тях.
До това решение се стига след като на 3 април 1860 г. Иларион Макариополски си позволява да извърши изключително дръзка провокация спрямо цариградския патриарх - митрополитът отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С тази своя постъпка той открито заявява желанието на българския народ да скъса окончателно с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. Заради постъпката си, която изиграва важна роля в борбата за църковна независимост на българската църква, Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия. Там той остава в заточение до 1864 г.
Прочетете също: 22 февруари в историята: Почитаме паметта на Панайот Хитов
Преди заточението си, заедно с Паисий Пловдивски, той отправя завет към българския народ, в който го призовава да се бори до извоюването на църковната си независимост. През 1858 г. Паисий Пловдивски е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив. През 1861 г. Паисий се отказва от Цариградската патриаршия и подкрепя българите в борбата им за църковна независимост. В Мала Азия той остава на заточение до 1868 г.
24 февруари 1878 г.: Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано
На тази дата през 1878 г. към края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. Неговият главнокомандващ- княз Николай Николаевич, е посрещнат от военния министър Реуф паша. С пристигането му там е установена нова демаркационна линия между руската и турската армия. На този ден румънски отряди завземат Видин и Белоградчик, а руски войски влизат в днешния Благоевград (тогава Горна Джумая).
24 февруари 1941 г.: Българското разузнаване отвлича Вадим Гриневич
На този ден през 1941 г. в хода на Втората световна война българското разузнаване отвлича Вадим Гриневич. Това се случва във влака за Цариград. След разпита на Вадим Гриневич, който е агент на британските тайни служби в България, той е предаден на германците. По това време в София са арестувани и 6 британски агенти - 5 от тях са осъдени на смърт. Екзекутирани са на 13 август.
24 февруари 1945 г.: Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция
На този ден през 1945 г. по време на Втората световна война в щаба на Трети украински фронт командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за започване на Мурската настъпателна операция. Тя е част от Виенската операция, чиято цел е завършване на разгрома на германската група армии и превземането на Виена. Мурската операция започва на 29 март и приключва на 13 май 1945 г. Тя се осъществява от Първа българска армия срещу войски на Третия райх, които отбраняват линията Кишбайом-Надкорпад-Нагятад-Хересне.
Настъплението се извършва с цел прекратяване на използването от Вермахта на петролните извори в района на град Нагканижа. Съвместно с 57 съветска армия Първа българска армия настъпва по десния фланг. По-малка част настъпва по левия фланг по река Драва.
В резултат на руския успех на фронта, хитлеристките части южно от езерото Балатон се оттеглят. Това значително облекчава българското настъпление. Българските сили овладяват първа отбранителна линия. Втората линия е завзета след тежки боеве. Настъплението е подновено на 7 май. Тогава са доразгромени и пленени остатъците от Вермахта.
Прочетете също: 23 февруари в историята: Открит е Първият църковно-народен събор в Цариград
