Българската национална телевизия (БНТ) е предпочитана от по-възрастните представители на българското общество, а младите почти не се заглеждат в тази телевизия. Това сочат данните на Съвета за електронни медии (СЕМ), който представи резултатите от социологическо проучване на тема "Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната". Проучването е направено от "Алфа рисърч" и по инициатива на члена на СЕМ Габриела Наплатанова.
Още: След мъчително боледуване почина блестящ оператор от БНТ
"За първи път Съветът за електронни медии инициира такъв тип проучване. Това влиза в нашите законови задължения, но с такъв обхват и предмет за първи път правим социология", каза Наплатанова. По думите ѝ това проучване, макар и да е моментна снимка на нагласите на аудиторията в България - какво иска да вижда, да слуша и да потребява като съдържание, то е и една отправна точка за размисъл какви пътища биха могли да се поемат в модернизацията на двете обществени медии, особено с оглед на евентуални бъдещи промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), пише БТА.
"Освен че българските зрители не са запознати с това що е то обществена медия, няма единно разбиране сред обществото какво е плурализъм, безпристрастност", обясни Геновева Петрова от "Алфа рисърч".
По-възрастните предпочитат обществените медии
Снимка: БГНЕС
"Едва 53% посочиха БНТ и БНР като обществени медии", отбелязва тя. Данните показват, че участниците в проучването са посочили, че е важно обществените медии да се ангажират със социални каузи.
Още: "Архитекти на хаоса": Опита ли БНТ да цензурира филм за руската пропаганда на... БНТ?*
Данните показват, че и двете обществени медии са предпочитани от по-възрастната аудитория, а най-малък е делът на младежката аудитория.
Огромна част от аудиторията в България гледа телевизия в реално време. Практиката за отложено гледане все още не е силно застъпена в българското общество, отбелязва още Петрова.
Експертите
Снимка: БГНЕС
Още: "Сто процента будни и бедни": Протест на обществените медии блокира центъра на София (ВИДЕО)
За проучването са интервюирани медийни експерти. По думите на Геновева Петрова мненията им са доста разнопосочни. Според тях е необходимо приемането на промени и дори на нов закон за радиото и телевизията, който да е съобразен с промените в социалната среда.
Много силни препоръки от страна на експертите са да има и законодателна част, която да касае конкретно обществените медии. В момента действащият закон ги поставя на една нога с търговските медии, отбеляза Петрова. По думите ѝ втори важен елемент се отнася до начина на финансиране на обществените медии. Общото мнение е, че настоящият модел "час програма" си е изживял възможностите.
Проучването показва, че аудиториите не споделят ентусиазъм да плащат за използване на медийно съдържание. Те са и доста поляризирани да се допуска ли повече търговска реклама в обществените медии. Според данните аудиториите на двете обществени медии оценяват изключително високо липсата на реклами и това е голямо предимство.
Снимка: БГНЕС
Друго важно наблюдение се отнася до кадрите. Експертите споделят доста систематично предизвикателствата и проблемите, пред които са изправени и БНР и БНТ по отношение на кадрите. Зрителите и слушателите оценяват професионализма на журналистите от обществените медии. "Но за да се изгради добър професионалист в журналистиката, е необходимо време и след това мотивация той да бъде задържан там", коментира Петрова.
Данните от проучването показват, че въпросът с плурализма е важен и труден. И интервютата с експертите, и фокус групите показаха, че е необходимо да се дефинира ясно какво е то гледна точка, дезинформация, институционална позиция. Нужна е преди всичко останало консесусно дефиниране на тези понятия. "Много често и БНР, и БНТ са критикувани, че като покажат гледната точка на властта, не са плуралистични", обясни още тя.
Още: Българска музикална асоциация: Нужно е справедливо заплащане на музикантите в БНР
Постиженията на БНТ и БНР
Снимка: БГНЕС
Геновева Петрова очерта три постижения на БНТ и БНР на базата на изнесените данни – висока степен на удовлетвореност на собствените им аудитории, че изпълняват функциите си. Второто е свързано с информационните и образователните функции на двете медии и третото важно постижение е свързано с високата им чувствителност и ангажираност със социални каузи.
Още: Без БНТ2 и БНТ3: Емил Кошлуков моли да остане само БНТ1, за да спести пари
Сред препоръките към екипите на двете медии бяха да акцентират повече върху това, че са обществени, за да може обществото да добие разбиране защо те са важни и с какво могат да бъдат полезни. Второто направление за подобрение е дигитализацията, а третото - да положат усилия да се постигне по-добро развитие и все пак да не се изпусне това, което БНР и БНТ имат като предимство пред останалите медии.
