Държавата подкрепи в ЮНЕСКО кандидатурата на Епископската базилика на Филипопол

Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на културата.

Министърът на културата Боил Банов, кметът на Пловдив инж. Иван Тотев, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева подчертаха в приветствията си желанието на страната ни да покаже на света в пълния му блясък изключителното ни наследство.

Одри Азуле е новият генерален директор на UNESCO

Одри Азуле е новият генерален директор на UNESCO. За 45-годишната Азуле гласуваха 131 страни-членки, а против бяха 19. Тя бе номиниран...

Прочети повече

На церемонията в централата на ЮНЕСКО в Париж, чийто домакин бе посланикът на България във Франция Н. Пр. Ангел Чолаков, присъстваха и досегашният генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура Ирина Бокова, представители на ЮНЕСКО и различни институции, заместник-кметът по култура и туризъм на Община Пловдив Александър Държиков и др.

Н. Пр. Ангел Чолаков припомни във встъпителните си думи, че през последните две седмици има няколко добри новини за България - тя беше избрана в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО с много голям брой гласове, а Габрово като град на занаятите се включва в Мрежата на творческите градове. След това Н. Пр. Чолаков даде думата на „ентусиастите, архитектите на това приключение”, които представиха Епископската базилика на Филипопол.

Министърът на културата Боил Банов подчерта, че за няколко века нашите земи са част от Римската империя, която оставя след себе си пътища, укрепления и водопроводи, многобройни обществени и култови сгради.

„Несъмнено сред най-впечатляващите паметници на културно наследство от този период, които откриваме под много от днешните български градове, са античните мозайки, украсявали подовете на частни домове на заможни римски граждани или на базилики от периода на ранно разпространение на християнството”, посочи министър Банов.

„Епископската базилика на Филипопол е паметник, с който България се гордее, но който принадлежи на света. Ето защо Министерството на културата убедено подкрепя инициативата на Община Пловдив и Фондация „Америка за България“ да разкрият и да социализират базиликата, за да я представят в пълния блясък като част от римското мозаечно наследство на страната ни и достоен кандидат за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО”, каза в заключение министърът на културата.

ЮНЕСКО избра Габрово за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство

ЮНЕСКО избра Габрово за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство. Решението бе обявено официално вчера по време на Генерална...

Прочети повече

„Аз и моят екип от Министерството на туризма Ви каним да посетите страната ни, за да се убедите сами колко разнообразно и впечатляващо е културно-историческото ни наследство”, каза зам.-министърът на туризма Ирена Георгива. „Ние високо ценим културното си наследство и желаем да го покажем на света в пълния му блясък”, подчерта кметът на Пловдив инж. Тотев.

„За Фондация „Америка за България“ е привилегия да подкрепи връщането към живот на Епископската базилика на Филипопол. С нетърпение очаквам работата по кандидатурата към ЮНЕСКО, както и да Ви посрещна на откриването на Базиликата в началото на 2019 година”, посочи президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър.

По правилник България има право да предложи само един обект и това ще бъде Епископската базилика на Филипопол. Тя е най-голямата раннохристиянска църква в страната, която заема централно място в съвременен Пловдив.

Историята на мястото й обхваща поне 12 века. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол. Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. Вътрешността била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв. м.

Усилията сега ще бъдат насочени към внасяне на документите за вписването на Епископската базилика на Филипопол заедно с римските мозайки в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО до края на януари 2018 г., за да може предложението на България да бъде разгледано на сесията на международната организация през септември следващата година.