Държавни служби все повече ни подслушват и следят

Близо 6 100 искания до съда за ползване на СРС са отправили прокуратурата, ДАНС, МВР, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) през 2018 г. Методите включват подслушване, следене, филмиране, внедряване на агенти, контролирани доставки, доверителни сделки и други. Заявленията за достъп и ползване на подобни средства са със 160 повече от 2017 г.

Колите за подслушване обикаляли цялата страна по времето на Цветанов

Оборудваните автомобили на службите за следене и подслушване – т.нар. „кечери”, са излизали за задачи и извън столица...

Прочети повече

Най-голям брой искания са постъпили от МВР (60% от всички заявления). Прокуратурата е поискала разрешение в 34% от случаите, а ДАНС - едва близо 5%. За срок от 12 месеца са били следени и подслушвани над 3 000 души. Данните показват, че съдът все по-често удовлетворява исканията на службите да прилагат СРС. За 12-те  месеца на 2017 г. магистратите са постановили малко над 1 300 отказа, докато година по-късно (за 2018 г.) неразрешените искания са близо 800.

От всички дадени разрешения, ползваните за доказателства в съда през миналата година са около 1 700. През 2017 г. те са били с 44 по-малко. Това показва, че засилената употреба на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на престъпления, а още по-малко до присъди. Има данни за лек спад в броя на образуваните преписки за проверки за неправомерно прилагане на методи за следене. За 2018 г. те са 115, като 106 от тях са по сигнал на граждани. В пет от случаите ведомството се е самосезирало. Нарушения не са открити.

Драстичното увеличение на издадените разрешителни за прилагане на СРС се обяснява с активността на Специализираната прокуратура. Само за миналата година Специализираният наказателен съд е издал близо 3 000 разрешителни за ползване на методи и устройства за следене. На около други 500 е постановил отказ.

Най-често СРС се ползват за разкриване на организирана престъпна група, както и престъпления, свързани с наркотични вещества, акцизни стоки, измама, кражби и подкуп. Точно седем пък са исканията за прилагането на такива средства за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи.

Нови доказателства за незаконно подслушване, подслушванията обаче намаляват

От Върховна касационна прокуратура представиха нови доказателства за незаконно подслушване, извършвано от МВР. Данните излезли от иззет...

Прочети повече

Припомняме, че преди две години бе предизвикан скандал заради неправомерно подслушвани политици, магистрати и журналисти. Сигналът тогава подаде бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков. Той обвини ДАНС, че блокира работата на ведомството, тъй като в няколко случаи агенцията е отказала да предостави материали за използвани СРС.

В отговор на изказването си Бойко Рашков беше словесно нападнат от главния прокурор Сотир Цацаров и от управляващата партия ГЕРБ. Той отрече верността на изнесените данни и бе категоричен, че не се провежда масово подслушване на магистрати и журналисти. Тогавашният шеф на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов пък реагира, че докладът на бюрото е поредният опит за политическа манипулация, от старана на опозицията.

Така, в края на миналата година Бойко Рашков не бе преизбран за втори мандат в Националното бюрото за контрол на СРС.