Девет вече са птиците, открити мъртви в Национален парк "Централен Балкан", от тях осем са лешояди. Първоначално от Министерството на околната среда и водите съобщиха за 5 отровени лешояда и един в района под връх Ботев, но впоследствие при проверките са намерени още мъртви птици.
Сигналът е подаден в понеделник от Сдружение "Зелени Балкани". На място са открити телата на птиците, а в непосредствена близост до тях е намерен и труп на крава. Една от основните версии е, че именно в трупа е била поставена отрова, която впоследствие е причинила смъртта на птиците. Сред загиналите е и брадатият лешояд Боев – изключително ценна птица за българската природа. Миналата година той беше освободен в природата от Спасителния център "Зелени Балкани" в рамките на проект, финансиран от Европейската комисия.
Пускането му беше знаково, тъй като Боев беше първият брадат лешояд, върнат в дивата природа у нас от десетилетия. Видът е считан за изчезнал като гнездящ в България от 70-те години на миналия век. Сега почти няма надежда за завръщането на вида у нас .
Още: "Удар срещу българската природозащита": Отровиха пет лешояда в парк "Централен Балкан"
Лешоядите - жертва на отровата
Според специалистите подобни случаи често са свързани с незаконното използване на отрови за борба с едри хищници.
"Това е по-скоро следствие на борбата на хората с наземни едри хищници като вълци, мечки и т.н.", коментира пред bTV д-р Христина Клисурова от Спасителния център "Зелени Балкани". Лешоядите обаче не са животни, които ловуват в традиционния смисъл на думата. Те се хранят основно с мърша и изпълняват важна санитарна функция в природата.
Още: Втори път, същият сценарий: Кой отрови лешоядите край Котел? (ВИДЕО)
"За съжаление, на трупа най-първо отиват те - птиците, които се хранят с мърша", обяснява Клисурова. Именно това превръща поставянето на отровни примамки в особено сериозна заплаха за тях. Отровата, предназначена за друго животно, може да унищожи десетки птици, които се хранят от един и същи труп.
Разследване за отравяне
По случая е започнало разследване. Предстои да бъдат извършени експертизи, които да установят точната причина за смъртта на птиците и вида на използваното отровно вещество. Ако бъде установен извършителят, той може да понесе наказателна отговорност. Предвиденото максимално наказание е до 5 години лишаване от свобода, както и глоба, която може да достигне 11 хиляди евро. От "Зелени Балкани" обаче посочват, че досега няма ефективно наказани извършители за подобни престъпления, което според природозащитниците е една от причините проблемът да продължава.