Държавата трябва да бъде медиатор. Когато говорим за коопериране, ние нямаме нужните условия самостоятелно да се обединим, за да сме конкурентноспособни на пазара.
Това заяви в предаването "Студио Actualno" Росица Петрова - производител на дини с над 35 години опит в бранша - във връзка със сериозния спад в произведената и реализирана земеделска продукция през последните години.
Според данни на Министерството на земеделието и храните, за периода между 2010 и 2020 г. са изчезнали около 300 000 малки семейни земеделски стопанства. Ако периодът бъде разширен до 2003-2020 г., за 17 години броят на изчезналите земеделски стопанства достига до около 500 000.
Петрова посочва, че данните са резултат от преброяването на българските земеделски стопанства, което се извършва по методология и изисквания на Европейския съюз, съобразно съответния регламент. Тя посочи, че тази тенденция е изключително притеснителна, тъй като поставя въпроса не само за бъдещето на малките производители, но и за качеството и произхода на храната.
Особено сериозен е проблемът с производството на дини в България. Въпреки че българските потребители продължават да търсят родна продукция, местните производители все по-трудно намират място на българския пазар, а цените за крайния потребител остават високи.
ОЩЕ: Разликата в цените е довела до щети за милиони евро: Абровски иска извънредна подкрепа от Европа
По думите на малките производители, голяма част от потребителите не могат да бъдат сигурни и в произхода на храната, която купуват. На пазара една диня може да бъде обозначена като българска без това да отговаря на действителния ѝ произход. Тази практика не просто затруднява местните производители, а създава и проблем с доверието на потребителите.
Когато човек смята, че купува българска продукция, но всъщност получава вносна, той изгражда мнение за качеството на българските дини въз основа на продукт, който не е произведен у нас. Петрова дава конкретен пример с хора, които твърдят, че българската диня не е вкусна, а в същото време купуват дини, внесени от Гърция или Северна Македония.
"Един от основните проблеми, е че няма специализирани държавни и общински пазари, които да са само за регистрирани производители. Доказано е, че има много хора, които не произвеждат продукт, но се водят производители. Има проблем и с водата. Държавата трябва да бъде коректив как се използват водните ни ресурси - да се осигури достъп до напоителни системи", обясни тя.
Икономическият натиск върху малките земеделски стопанства е друг основен проблем. Разходите за семена, вода, препарати, труд и транспорт са се увеличили значително през последните години. В същото време цената, която производителят получава за продукцията си, до голяма степен остава на нивата от преди 10-15 години. Изключение могат да бъдат отделни години с климатични аномалии, когато производството е по-ниско и цената временно се повишава.
Като цяло обаче тенденцията е разходите да растат, докато изкупната цена на продукцията остава сравнително непроменена. Това поставя малките стопанства в изключително трудна ситуация, поемайки все по-високи производствени разходи, без да се получава съответното увеличение на приходите.
Повече по темата - вижте в интервюто.
