Коментар №1 на седмицата: Мънкащият субект. Две интервюта, които да гледате

Ако изгледате последователно две интервюта, които бяха публикувани съвсем наскоро, би могло да ви сполети едно поразяващо чувство. То е породено от неизбежното сравнение между тях. Става дума за разговорите в "Свободна Европа" с Кирил Петков и Бойко Рашков. И двете са на Генка Шикерова. Ще говорим за тях, понеже сме човешки сайт, а не телевизия с ненормална корпоративна политика, която не позволява да се цитират конкурентни медии.  

Да започнем с интервюто на Кирил Петков. От него дойде един главозамайващ цитат, на който вече може би сте попаднали. Той гласи: "Сега бившето задкулисие седи на първи ред в парламента, всички сме там". Не че първото не е достатъчно, но допълнението "всички сме там" допринася още повече за въздействието на фразата. Друг избран момент: "Сега възприемам Делян Пеевски като човек, зад когото има 400 хил. гласоподаватели, които независимо дали Пеевски е отпред или не, те няма да се изпарят". Любителите на стендъп комедията обаче в никакъв случай не трябва да изпускат цялото интервю, не бива да се задоволяват с някакви си писмени извадки. Те не могат да заместят ефекта на живото присъствие, което чистосърдечно разсмиваше Генка Шикерова. Даже, честна дума, ѝ завидях за това, че се забавлява толкова много. Подобно мънкане, лошо съгласуване на думи, изречения без всякакъв смисъл, странна смесица между логорея, патос и нонсенс, до момента не съм виждал: а съм виждал доста. Но това не е най-лошото. Най-лошото са самите политически тези, които Петков изказва. Те, най-общо, гравитират около идеята, че той е помъдрял и разбрал, че...нищо не може да направи. Установил го е с някаква аритметика - тия имали толкова гласове, ония толкова, значи формулата на успеха е да се съюзява наред и толкова.

Последното го е установил така, сякаш политиката е някакво вечно статукво. И сякаш задачата на един политик не е да разширява едни гласове за сметка на други, в зависимост от непримиримостта си, волята си, моралната си устойчивост, идеите си. Ако нещата не помръдваха от брой заковани гласове, които той изтъква като някаква вездесъща електорална карта, защо самият Петков е влязъл в политиката въобще? Не го ли е направил, за да задвижи някаква подкрепа от нулева към висока и да промени определени съотношения?

Направи го: с обещанието за нулева корупция. А то завърши така - всички сме едно и също задкулисие, което се мести на първия ред. Между другото, никой не е виновен на Петков, че когато Борисов беше свален в нокдаун и някъде около 2020-та възникна единствената възможност за рестарт на прехода, именно ПП имаше реалният шанс да даде началото на този процес - но със серия от фрапантни грешки успя да върне Борисов в играта, когато това изглеждаше практически невъзможно. И на всичкото отгоре сега Петков твърди нещо, което е просто удивително: че електоралната подкрепа за определен политик сама по себе си е достатъчен атестат за смисъла на неговото съществуване. Шикерова се опита културно да му обясни, че в този начин на разсъждение има една твърде съществена логическа пробойна - че ако този политик е престъпник, нещата вече стоят по съвсем различен начин. Впрочем, Петков май не схвана. Имам предвид, че други на негово място в подобна ситуация просто се правят на разсеяни. А той буквално не схвана. Не разбира.   

И сега идва ред на второто интервю, с Бойко Рашков. То засяга същия въпрос. Но не от гламавото празнодумство, а от тъмната му страна. Рашков просто говори за нещата, за които Петков отдавна спря. Случаят с Нотариуса например в момента се разплита и всяка нова информация е все по-стряскаща. От думите на Рашков, а и на разследващия журналист Слави Ангелов, следват потресаващи изводи. Нека обобщя картината така: корумпирана колекция от ключови типажи в най-високите институции - както съдебни, така и от изпълнителната власт - са в дългогодишна схема за рекет, която действа в най-мутренските традиции. На определени бизнеси се пращат емисари от съдебната система, които им предлагат да се "абонират" за неприкосновеността си; тоест, да плащат системни вноски на същия клуб-мафия. Протекцията на този брутален рекет е изградена не на някакво средно ниво, а отново, повтарям - до самите върхове на държава. На практика става дума за нещо като "Октопод". С който са свързани, вероятно, и повечето знакови убийства от последната година - убийства, за които ако ГЕРБ бяха на власт например, едновремешното ПП и бунтовният Христо Иванов щяха да се скъсат да говорят, че "мафията си има държава" и подобни лозунги, с които завоюваха подкрепа, която после изтъргуваха. От това, което се публикува и говори до момента, има подозрения, че хора именно от "първият ред на задкулисието", по комичното определение, което вече цитирахме, са част от играта. Впрочем бившият вътрешен министър не е включен в парламентарната комисия, която да разследва казуса. Не е трудно да се предположи защо. 

На фона на цялата септична яма редно е нещата, за които говори Рашков, да се отнесат към Петков. Те могат да се окрупнят така: каква сглобка, какви сметчици за гласове и подобни "помъдрели" аритметики? Какъв е тоя патос на успешната евроинтеграция, за Шенген, когато в нея се интегрират брутални и мафиотски звена, в които вероятно са участвали по един или друг начин именно онези, с които Петков се сглобява? И то се сглобява с някаква гордост, че даже проумял мащабната политическа картина, която от идеализъм преди не схващал. Голямото проумяване на мънкащия субект - това е единственото, което може да се каже със сигурност. Останалото ще чуете от другаде.   

Автор: Райко Байчев