X
 
 
 

НИМ субсидира разкопките на три крепости

1248 0
photo of НИМ субсидира разкопките на три крепости
Снимка: НИМ
Тази година Националният исторически музей (НИМ) започва разкопките на два от най-запазените замъци – Букелон край село Маточина, Свиленградско, който е запазен с височина 18 м, и на замъка „Белоградец”, Ивайловградско, с височина до триетажна сграда, съобщават от пресцентъра на НИМ.

Но приятна изненада дойде от крепостта „Русокастро”, намираща се до едноименното село, на 20 км от Бургас. Там в плодородната бургаска низина, на един хълм се намира една от най-големите крепости в Югоизточна България, чиито стени обхващат площ от 53 дка. При разкопките на хълма на челната стена на крепостта (единствената достъпна), се установи, че върху хълма е построен най-големият феодален замък. Той обхваща площ от 2 хил. 500 кв. м и по-голям от него е само този в Царевец /Търново/, построен върху терен от 5 хил. кв. м. Останалите замъци са под 1000 кв. м, включително и замъкът на Асеневци на хълма „Трапезица” във Велико Търново, разкопан от проф.Константин Тотев, който е върху площ от 660 кв.м. Замъкът представлява сложна конфигурация от стаи за живеене – складове за оръжие, църква и т.н. Приемната зала е с площ 20 на 6 м, тоест 120 кв.м., което показва, че това е зала за царски приеми.

Започват разкопки на тайнствената крепост Букелон

Благодарение на добрите приходи през първото шестмесечие на годината, Националният исторически музей /НИМ/ разширява постепенно археоло...

Замъкът беше успешно датиран съвсем точно по уникален начин. В хоросана на крепостната стена бе открита сребърна монета на Иван Александър (1331-1371 г.). Построяването на този замък и неговото значение се обяснява от няколко исторически обстоятелства от началото на царуването на Иван Александър, които показват сложните дипломатически и военни отношения по това време.

Както е известно, през 1330 г. черноморските градове и Южното Черноморие са обект на инвазия от византийския император Андроник III. Той нарушава договора си с България и превзема по Черноморието българските градове, заедно с прилежащите им територии. Останал да се съпротивлява само Анхиало. През 1331 г. цар Иван Александър, току-що превзел престола, с 6 хил. армия предприема поход за освобождаване на българските територии. Но спира, като вижда многократно превъзхождащата армия на Андроник III. След като преценява, че не може да я победи, сключва договор с Андроник.

Според това споразумение византийците отстъпват на България град Ямбол, който успяват да превземат, а българите предават Анхиало. Това е най-краткият просъществувал договор, който траел само една нощ. На разсъмване се притекли на площ още 6 хил. войници и с тази армия цар Иван Александър преценил, че вече има превъзходство на силите. Иван Александър тръгва срещу Византия.

Как ще продължи реставрацията на Голямата базилика в Плиска?

Утре, 9-ти юни (петък), министърът на културата Боил Банов и министърът на туризма Николина Ангелкова заедно с директорът на НИМ Божида...

При крепостта „Русокастро” се разиграва яростно сражение, при което българите напълно разбиват византийската армия. Андроник се затваря в Русокастро, но на третия ден се предава, защото свършват запасите от муниции, вода и храна, а палещото слънце било безмилостно (походът се състоял през юли). И така византийската армия била пленена. Това е вторият император, след Теодор Комнин, който българите вземат в плен. За голяма изненада на Андроник Иван Александър не му избол очите, нито направил от главата му чаша, а го поканил на угощение. Двамата пиели червено вино, Иван Александър говорел за мира между съседите и между наздравиците бутнал текстовете на нов договор, според който българската граница минавала далеч на юг от Странджанското било. При тази нова ситуация град Несебър въстанал и изхвърлил труповете на византийците в морето. Въпреки това Иван Александър отчел, че гърцизираното население на Черноморските градове винаги предавало България в критични ситуации, затова решил да изгради от Русокастро „запънат пистолет” в тила на гръцките Черноморски градове. От хълма на Русокастро има прекрасна видимост към Черноморието. Изграждайки крепостта, той помислил и за себе си като направил удобства. Това обяснява появата на този замък, далеч от столицата Търново, разказва още проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, в прессъобщението до медиите.

Разкопките на Русокастро се ръководят от доц. Милен Димитров, директор на Бургаския исторически музей, който заедно с екипа си е сравнително добре осигурен финансово, като разкопките се извършват с помощта на община Бургас, Министерство на културата и НИМ.

Възхитен от видяното на терена, директорът на НИМ Божидар Димитров е заявил, че ще субсидира разкопките до Коледа, до първия сняг. Според него, трябва да се подпомогне възстановяването на замъка „Русокастро”, който може да бъде прекрасен обект на културно-историческото ни наследство, пишат от НИМ.

НИМ представя нови експонати по повод 180 години от рождението на Левски

Националният исторически музей (НИМ) обогати експозицията си с две произведения на изкуството, представящи образа на Левски, по повод ч...

Ако миналият археологически сезон – лятото на 2016 г. - археолозите бяха в съревнование кой по-голяма базилка ще изкопае, през този сезон ще бъде кой е открил по-голям замък, казва още Божидар Димитров.

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.