Три месеца изминаха от официалното приемане на еврото в България. Докато в големите градове дебатът се върти около превалутирането и закръглянето на цените, в малките населени места на област Ямбол времето сякаш е спряло, а валутата е последната грижа на хората. Там, където няма магазини, аптеки или редовен транспорт, животът се измерва не в центове, а в човещина и километри до най-близкия хляб.
Видинци: Селото на „седемте жители и половина“
Пътят към село Видинци е пуст. Тук движение почти няма, а тишината се нарушава само от вятъра. Чана Русева, една от малцината останали жители, брои съседите си на пръстите на едната си ръка: „Ръчичка и половина – седем души сме“.
Преди години Чана се прибрала, за да се грижи за майка си, и останала сама в голямата къща. За нея еврото е далечна концепция, защото в селото няма дори магазин. Най-близката точка за провизии е в съседното село Инзово – на 5 километра разстояние. През лятото Чана върви пеша, а през зимата разчита на съседи с автомобили.
„Сега ми купиха агнешко, разделих си го на две – килограм и нещо. Като няма магазин, е така. Човек живее по-простичко и с малко“, споделя жената, която преживява с минимална пенсия. За нея инфлацията не е статистика, а празната пазарска чанта.
Цената на здравето: Лекарствата поскъпват всеки месец
Мария Костова и съпругът ѝ са най-близките съседи на Чана. За тях пътуването до Ямбол веднъж месечно е задължително – там вземат пенсиите си и купуват необходимите медикаменти. Въпреки уверенията на институциите, че преходът към еврото е плавен, Мария усеща тежестта върху бюджета си.
„Наистина цените са увеличени. Всеки месец лекарствата имат надценка“, казва тя, подчертавайки, че за хората на преклонна възраст всеки лев (или цент) е от значение.
Бояджик: Оборотът расте, но само за хляб
В по-голямото село Бояджик картината е малко по-различна, но не и по-оптимистична. В навечерието на празниците местният магазин отчита скок в оборота, но покупките са ограничени до най-базовите продукти – хляб и козунаци.
Въпреки че управителят на БНБ Димитър Радев заяви пред „Ройтерс“, че ефектът от еврото върху инфлацията е ограничен, хората в Бояджик споделят, че парите им стигат за все по-малко неща. Рисковете пред цените в еврозоната може и да нарастват според експертите, но в българското село рискът е от празна трапеза.
Солидарност вместо икономика
На фона на икономическите промени и трудностите, единствената сигурна мрежа за хората в тези 44 ямболски села остават доброволците. И тази година предстои мащабна кампания за Великден, при която пакети с храна ще бъдат доставени до най-самотните и отдалечени къщи.
Докато държавата и Европа анализират макроикономическите показатели три месеца след приемането на новата валута, в селата край Ямбол изводът е един: валутата може и да е нова, но проблемите – липсата на транспорт, достъпното здравеопазване и самотата – остават същите. А там животът продължава да се гради не върху парите, а върху надеждата, че някой ще отвори портата с торба хляб в ръка, предава БТВ.
ОЩЕ: Увеличи ли еврото цените в България: Анализ на ЕЦБ
