Дискусиите около въвеждането на еврото в България често надхвърлят икономическата логика и навлизат в полето на страховете и носталгията. Докато официалната политика залага на подготовка и интеграция в еврозоната, в публичното пространство циркулират множество митове – от покачване на цените до загуба на национален суверенитет.
В днешната статия ще разгледаме кои са най-честите и притеснителни твърдения за влизането ни в еврозоната и верни ли са те.
Мит: Влизането в еврозоната ще направи цените двойни.
Действителност: Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Мит: Ще обеднеем много след като приемем еврото
Източник: iStock
Действителност: Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи. Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония - 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100). Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г. Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.
Мит: България ще загуби целия си монетарен суверенитет. БНБ ще изгуби инструментите, с които може да противодейства на негативни влияния от паричната политика на Европейската централна банка.
Действителност: За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви.
С присъединяването си към еврозоната, управителят на БНБ като член на Управителния съвет на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на евросистемата.
Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.
Източник: Getty Images
Мит: България ще финансира задлъжнели икономики в еврозоната
Действителност: Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е инструментът за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения. Акционер в него е всяка държава от еврозоната. По предварителни оценки след приемане на еврото максималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за стабилност ще бъде около 7,29 млрд. евро, като страната ще трябва да внесе около 833 млн. евро на разсрочени вноски за период от 12 години.
Останалата част до максималния размер ще бъде внесена само при поискване, в случай на недостиг в Европейския механизъм за стабилност, което не се е случвало никога от създаването на този механизъм. Дали да бъде отпусната част от него в подкрепа на друга държава, се решава с гласуване с квалифицирано мнозинство от две-трети, при което всяка страна има равен глас.
Източник: Getty Images
Отпуснатата помощ следва да бъде предоставяна на база на програма за икономическо и фискално приспособяване и след анализ на дълговата устойчивост на държавата-членка на ЕМС, искаща подкрепа. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, това не са постоянни трансфери, те подлежат на връщане с дивидент за акционерите.
Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на страната ни. При приемането на нова държава членка участието в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.
