Всяка година в България близо 200 младежи напускат приемна грижа или социални услуги от резидентен тип след навършване на 18 или 20-годишна възраст. За мнозина от тях това не е начало на самостоятелност, а особено уязвими са младежите с интелектуални затруднения и тези с увреждания.
Те остават без покрив над главата, със затруднен достъп до образование, работа, емоционална подкрепа и без хора, към които да се обърнат. Вместо живот като пълнолетни и възрастни, значителна част от тях попадат в спирала на бедност, липса на дом или маргинализация.
Източник: iStock
Това показват данните от проучване, проведено сред 40 младежи, напуснали приемна грижа, и приемни родители. За младите хора напускането на приемна грижа се свързва с преживяване на страх, изоставяне и дилема за бъдещето.
Често без предварителна информация, без подготовка и без сигурна фигура, към която да се обърнат, те преминават от защитена и контролирана среда в свят, в който трябва да се справят сами. Значителна част от тях споделят, че напускат системата без план, без жилище и без перспектива.
Особено уязвими са онези, които не поддържат връзка със своето приемно семейство или които не успяват да се интегрират в обществото след излизането от грижа, какъвто беше случаят на убития през март тази година Мариан от гр. Кула.
В редица европейски страни, сред които Великобритания, Ирландия, Финландия, Нидерландия и Швеция, съществуват държавни програми, които предлагат дългосрочна подкрепа за младежи, напускащи грижа, до 23, 25 или дори 27-годишна възраст. Те включват наставничество, ползването на преходни жилища, индивидуални планове за самостоятелност, изготвяни поне година или две, преди времето за напускане, достъп до психично-здравни услуги и възможност за връщане към позната среда при необходимост.
В европейските практики централно място заема разбирането, че зрелостта не настъпва автоматично с навършването на 18 години, особено при младежи, които са израснали в системата за грижа.
Националната асоциация за приемна грижа предлага регламентирането на специализирана услуга „подкрепа за самостоятелен живот“, която да е насочена към младежи между 16 и 25 години и да включва изготвяне и реализиране на индивидуален план, психологическа подкрепа, наставничество, посредничество с институции, обучения по социални и житейски умения, достъп до жилище и финансова подкрепа.
Услугата може да се предоставя мобилно и да бъде държавно делегирана дейност. От страна на младежите и приемните родители в проучването се отчитат и ясно формулирани очаквания, сред които продължаването на връзката с приемните семейства след пълнолетие, правна възможност за удължаване на грижата по взаимно съгласие, създаване на социални жилища, достъп до психологическа помощ и развитие на менторска мрежа от други млади хора, напуснали приемна грижа.
Независимостта, както подчертават участниците в изследването на НАПГ, не означава изолация, а правото на подкрепа. Без това право, самостоятелността се превръща в рискова и често фатална илюзия, казват още авторите проучването.
