В навечерието на 140-годишнината от Съединението, днешното издание на "Видимо и невидимо: Абордаж" среща зрителите с проф. д-р Веселин Янчев — историк, изследовател и съавтор на новата книга "Три погледа към Съединението от 1885 г."
Историкът разказва за съвместната работа с колегите си проф. Милко Палангурски и проф. Петър Стоянович по книгата, в която всеки от тях разглежда различни аспекти на великото историческо дело: от общонационалната идея за обединение, през политико-династичния контекст на княз Александър I, до ролята на армията и позицията на Русия спрямо българската армия — тема, която проф. Янчев развива с изключителна прецизност и документална обоснованост. Още: "Освобождение" по руски - окупация, комунизация, съветизация и доминация (ВИДЕО)
Централен акцент в анализа на проф. Янчев е сблъсъка между стремежа на младото княжество към суверенитет и опитите на Русия да го запази в сферата си на влияние чрез контрол върху армията. Руските офицери в България не просто участват в създаването на войска, а реално я използват като инструмент за осъществяване на руски интереси. Доказателство за това могат да бъдат намерени в секретни планове на руския Генерален щаб и руското външно министерство, които ясно показват как Русия е планирала да запази стратегическа власт върху българските въоръжени сили.
„Това противоречие, този сблъсък между идеята да се създава суверенна и независима държава или да се изгражда държава, която да бъде функция на външната политика и на стратегическите позиции на Русия на Балканите и въобще в Европа, от тази гледна точка моето виждане е, че това е предопределен неизбежен сблъсък, който не можеше да не доведе до катастрофа в българо-руските отношения. Няма как едно новопоявило се княжество, една новопоявила се държава, един народ. който тръгва по самостоятелния си път и изведнъж да приеме, че от сянката на султана преминава в сянката на императора.“
Историкът обръща внимание на съвпадащи примери и практики между историческите събития от 1885 г. и днешното време. Той посочва, че механизмите на влияние, прилагани от Русия през XIX век — покровителствено поведение, преминаващо през ултиматуми, заплахи със сила, насилствени действия, купуване на политици и медии, и организирани клеветнически кампании — удивително съвпадат с инструментите на съвременната хибридна война и дезинформация. Според него, това не е просто ретроспектива, а сериозно предупреждение към днешното общество за нуждата от жива историческа памет, образование и реален суверенитет — не само в речите, а в институциите, в политическите действия и в обществената воля. Още: В памет на Албена Хранова (ВИДЕО)
Съединението на Източна Румелия с Княжество България е не просто географски акт. Това е кулминация на народен подем, изразен в мобилизация на обществото, ангажираност на елита, и дълбоко чувство за идентичност. И докато тримата автори дават различни гледни точки, общата им позиция е, че събитието от 1885 г. е момент, в който една нация отказва да бъде функция на чужда имперска воля.
Гледайте разговорът на Васил Данов и проф. д-р Веселин Янчев във видеото.
