В днешното издание на “Видимо и невидимо: Място за мислене” водещият Деян Кюранов и писателят Георги Господинов се потапят в спомена за изключителната Албена Хранова, напуснала този свят в края на миналата година. Албена Хранова бе сред водещите ни литературни изследователи, професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, автор на значими монографии и учебници.
„Това винаги са трудни разговори, когато говорим за близък човек, когото го няма. Но усещането е, че Албена си е с нас.“, споделя писателят.
„Нейната ерудиция можеше, ако реши, да те смаже, но тя не решаваше - това беше най-хубавото! Тя беше човек и това е може би първото, което искам да кажа. Тя беше човек на разговора, на хубавите разговори, на изкуството на разговора. Беше страшно комуникативен човек и това беше част от нейната изследователска парадигма. Това, с което Албена е по-различна и нямаше такъв човек и аз мисля, че скоро няма да има за съжаление, е човек който „държи цялости“ в главата си, човек, който ако пише за стихотворението „Аз съм българче“ на Иван Вазов, бъдете сигурни, че е прочела всички 22 или 24 тома на Вазов. И целият този разказ за това стихотворение ще бъде пронизан от знанието за цялостния Вазов. Тя държеше в главата си такива светове, и това е различно мислене.“ Още: Проф. д-р Милко Палангурски: България е и рожба, и жертва на руско-българските взаимоотношения (ВИДЕО)
„Тя мислеше „в мрежа“. Когато държиш цели светове и цялости в главата си, при нея беше важно, че всяко нещо си говори с друго, което си говори с трето, което се разклонява към четвърто. И това беше начин на мислене и начин на писане.“
Албена беше не само учен, но и вдъхновяваща фигура, около която естествено се събираха хора. С неподправен интерес към всичко човешко и умение да превръща болката в текст, тя остава един глас, който липсва, но който продължава да говори чрез своите книги и чрез спомените на тези, които имаха привилегията да я познават.
Целият разговор на Деян Кюранов и Георги Господинов гледайте във видеото.
