Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по две ключови предложения, свързани с промените в Кодекса на труда. Първото касае премахването на неработните понеделници, когато официален празник се пада през уикенда, а второто – въвеждането на право на почасов отпуск за родители на малки деца.
Законопроектът за отпадането на неработните понеделници е внесен от Йордан Иванов и група народни представители, но срещна сериозни разногласия между представителите на държавата, работодателите и синдикатите.
Дебатът за неработните понеделници
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха категорична подкрепа за предложението. Според изпълнителния директор на организацията Добрин Иванов основният проблем на бизнеса остава недостигът на работна ръка. Той посочи, че през миналата година в страната са влезли над 50 000 чуждестранни работници и че България има по-малко работни дни от средното за Европа. Още: Предлагат важни промени при сключването на трудов договор
„За 2025 г. работните дни ще бъдат 249, а през 2023 г. те са били 248. В Германия са 250, а във Великобритания – 252“, каза Иванов. Той предложи да не се възстановява и старата практика Министерският съвет да решава с постановление кои дни да се сливат и отработват в събота или неделя.
Мария Минчева от Българската стопанска камара заяви, че въпросът трябва да се разгледа по-широко, тъй като влиянието на неработните дни върху икономиката е различно в отделните сектори. Камарата се въздържа от подкрепа и поиска анализ за последните пет години – колко неработни понеделници е имало и как те са се отразили на производителността и БВП.
От Българската търговско-промишлена палата също не подкрепиха промяната, като посочиха, че тя не засяга основните проблеми на бизнес средата. „Настоящият регламент има положителен ефект върху туризма и ресторантьорството“, аргументираха се от БТПП. Още: Повече родители да работят онлайн през лятната ваканция: Предложение
По данни на Евростат за 2024 г. средната продължителност на работната седмица в България е 39 часа – второ място в ЕС след Гърция, при средно 36 часа за Съюза.
И от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) се въздържаха от подкрепа. „Сегашната уредба дава по-голяма предвидимост и сигурност при управлението на трудовия процес“, коментира Румяна Георгиева от организацията.
Синдикатите: текстът работи и не създава проблеми
От КНСБ се обявиха против промените, като подчертаха, че действащата разпоредба функционира без проблем вече девет години. „Няма данни за спад на производителността. Предложението е едностранчиво и защитава само интереса на работодателите“, заяви Величка Микова от синдиката.
КТ „Подкрепа“ също не подкрепи проекта, аргументирайки се, че с него няма да се постигне баланс в трудовите отношения.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов заяви, че и ведомството му не застава зад идеята. „Не са постъпвали жалби или сигнали от сегашното положение. Празниците имат не само социално значение, но осигуряват предвидимост както за работодателите, така и за работещите“, каза той. Още: Новите правила за работа от вкъщи: Не говорим с шефа, ако не сме на работа и още промени
Предложението за почасов отпуск
Без подкрепа остана и друг законопроект за изменение в Кодекса на труда, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители. Той предвиждаше възможност натрупаният платен годишен отпуск по време на отпуска за бременност, раждане или отглеждане на дете до 2 години да се използва почасово – за водене или вземане на дете до 12-годишна възраст от училище или детска градина.
Предложението, представено от Надежда Йорданов от „Продължаваме промяната – Демократична България“, целеше да улесни съчетаването на професионалния и семейния живот, но също беше отхвърлено от социалните партньори.
