България почти е постигнала съотношение 1:2 по отношение на раждаемостта и смъртността. Преди дни излязоха официални данни на НСИ, според които през миналата година у нас са се родили 50 000 деца, а са починали близо двойно повече хора - почти 100 000 души.
Според НСИ през 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като 50 241 (99.5%) от тях са живородени. Броят на жените във фертилна възраст е 1 246 560, като спрямо предходната година намалява с близо 11 000. Броят на починалите през 2025 г. е 99 479, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰.
Тази повратна демографска точка, която е постигнала България, е проблем за редица развити страни по света и предизвикателствата, пред които се изправя страната ни, са познати и в други държави.
Още: Как България да се измъкне от демографската криза: Икономист с предложения
По този повод The Guardian публикува анализ какво се случва след тази точка на пречупване - когато смъртните случаи станат повече от ражданията.
Повсеместна демографска криза
В Япония вече има компании, специализирани в почистването на апартаменти на възрастни хора, починали сами и неоткрити в продължение на седмици или месеци. В същото време продажбите на пелени за възрастни надминават продажбите на пелени за бебета вече повече от десетилетие. В Италия обезлюдяващите се села продават домове за 1 евро, за да привлекат нови жители, които да ги поддържат. Във Великобритания намаляващият брой ученици вече води до затваряне на училища в някои части от Лондон.
Това не са изолирани куриози, а признаци за по-широка промяна, която се случва в голяма част от развития свят.
Източник: БГНЕС
Още: Минус 14 хиляди души за година: България губи население и застарява (ГРАФИКИ)
"През 2024 г. в ЕС 21 от 27 държави са имали повече смъртни случаи, отколкото раждания", коментира проф. Сара Харпър, директор на Оксфордския институт за застаряване на населението. В цяла Азия и Северна и Южна Америка – от Япония и Южна Корея до Куба и Уругвай, много страни наблюдават същия модел.
Това отразява две дългосрочни демографски промени - първо, хората живеят по-дълго, и второ, средният брой деца, които имат, намалява.
"Въпреки че моментът, в който има повече смъртни случаи, отколкото раждания, е емоционално значим, той е част от дълъг процес", казва д-р Пол Морланд, демограф и автор на "Никой не е останал: Защо светът се нуждае от повече деца". Продължителността на живота се увеличава от края на 18 век, докато раждаемостта намалява от края на 19 век, с изключение на краткотрайното възстановяване в средата на 20 век.
"Идва момент, в който тези две линии се пресичат", смята той.
Още: "Честит празник на демографската носталгия": Днес се ражда 8-милионният българин
Причините, поради които хората имат по-малко деца, са сложни. Обикновено е необходим коефициент на плодовитост от 2,1 деца на жена, за да може едно население да се възобнови с течение на времето. В България този коефициент е 1.63.
Последиците
Тези промени вече се усещат. "В краткосрочен план, работещите в секторите, обслужващи децата, усещат ефектите от негативните демографски тенденции", твърди д-р Бернис Куанг от Университета в Саутхемптън. Намаляващият брой деца принуждава някои училища да затворят. Засегнато е дори обучението за акушерки, тъй като студентите трябва да присъстват на определен минимален брой раждания.
Източник: БГНЕС
Последиците се простират отвъд самите деца. "Работещите родители – непропорционално много майки, може да се наложи да напуснат работа или да намалят работното си време", смята Куанг, като споделя, че това ще има ефект върху икономиката и равенството между половете.
Натискът върху публичните финанси също е силен, тъй като се налага по-малко работници да поемат нарастващите разходи за пенсии, здравеопазване и социални грижи. Възрастните хора се нуждаят от много по-високи нива на подкрепа, което поставя все по-голяма тежест върху по-младите работници.
В същото време моделите на потребление се променят. По-младите хора са склонни да харчат повече за стоки и уреди, докато по-възрастните хора харчат повече за грижи и други услуги, които не могат лесно да бъдат автоматизирани или преместени в чужбина. "Точно когато работната ви сила намалява, имате по-голямо търсене на физическа работна ръка", обяснява Морланд.
Много развити страни са изправени пред подобен натиск. Интересно обаче е как тези тенденции са се разпространили отвъд най-богатите икономики. В много страни със средни и по-ниски доходи раждаемостта също намалява, въпреки по-ограниченото икономическо развитие. Части от Латинска Америка, както и страни като Ямайка и Тайланд, и щати в Индия, включително Тамил Наду и Керала, имат също нива на раждаемост.
"Има държави, които ще остареят, преди да забогатеят", каза Морланд.
Още: България е първа в ЕС по плодовитост
Всичко това бележи промяна в начина, по който се развиват демографските процеси.
В исторически план спадът на раждаемостта е последван от нарастващи доходи, урбанизация и образование – така нареченият демографски преход. Но сега раждаемостта намалява по-бързо от икономическото развитие, отчасти обусловена от променящите се стремежи и социални норми.
Реакцията
Според редица експерти вместо да се опитват да "поправят" намаляващата раждаемост, политиците трябва да се подготвят за по-възрастното население – от преосмисляне на начина, по който се финансира подкрепата за възрастни хора, до това да им позволят да останат на работа по-дълго.
"Ходът просто да кажете на хората да имат повече деца е малко вероятно да проработи", смята Куанг.
Тези промени може да се нуждаят от мащабно преосмисляне на политиките.
Източник: БГНЕС
Адаптирането към по-дълъг живот ще изисква преосмисляне на начина, по който хората работят, пенсионират се и получават подкрепа в по-късен етап от живота си. "Традиционният линеен жизнен път – образование, непрекъсната заетост, внезапно пенсиониране – е все по-голяма отживелица", твърди експертът.
Вместо това, по-дългият живот може да включва по-гъвкави модели на работа, преквалификация и поетапно пенсиониране, наред с усилията за справяне с възрастовата дискриминация и подкрепа на ученето през целия живот, както и препроектиране на домове, транспорт и обществени пространства, за да се подпомогне независимостта и свързаността на хората в по-късния етап от живота им.
Естествено, политиките за насърчаване на раждаемостта трябва да продължат. Особен фокус трябва да има върху борбата с репродуктивните проблеми, тъй като има много двойки, които искат да имат деца, но не успяват.
Политиките, които подкрепят семействата, достъпните грижи за деца и родителския отпуск, могат да променят нещата, твърдят експертите, но предупреждават, че тези мерки са по-ефективни в подпомагането на хората да реализират намеренията си, отколкото в драстичното повишаване на раждаемостта.
Миграцията може да помогне за облекчаване на недостига на работна ръка в краткосрочен план, тъй като мигрантите обикновено са млади и икономически активни, но тя не е магическо решение. Мигрантите също остаряват, което означава, че фиксираното ниво на миграция не би било достатъчно, за да се справи с намалената раждаемост и застаряващото население.
Добрата новина е, че демографските промени рядко идват рязко. Те се развиват постепенно, докато ефектите им станат видими навсякъде – в класните стаи, в здравеопазването и социалните грижи и в променящите се взаимоотношения между поколенията.
Въпросът сега е дали тези промени продължават да се натрупват тихо или правителствата и обществата започват да се изправят срещу тях по-открито и да работят върху начини за адаптиране към новите реалности.
