Програмата за развитие на ООН, Фондът на ООН за населението, Фондът за развитие на жените, регионалната съвместна програма „Доброволци на ООН“ са стартирали проекта Partners for Prevention.
Всеки момент ще види бял свят поредният отчет на тази група и специално за това събитие е публикуван докладът „Защо някои мъже прибягват до насилие в отношенията със жените и как да се предотврати това“, подготвен от международен екип изследователи.
В допитването са взели участие повече от 10 000 мъже от шест азиатски страни в Тихоокеанския басейн. Това са жители на градове и села, представители на различни възрастови категории.
За да не се притесняват респондентите, последните били оставяни напълно сами и те казвали отговорите на диктофон. Никой не бил питан директно как и колко пъти е насилвал или бил жена. Въпросът бил поставян така: „Някога принуждавали ли сте към секс жена, която в този момент не ви е била нито съпруга, нито приятелка?“ Или така: „Някога правили ли сте секс с жена, която е била толкова пияна или дрогирана, че не е могла ясно да изрази своето съгласие или несъгласие?“
Резултатите ужасяват. Всеки десети (11%) поне веднъж в живота си е изнасилвал жена. Ако се добавят тук случаите на насилие над партньора, се получава, че насилник е всеки четвърти (24%). Почти половината от тях (45%) признават, че са изнасилили повече от една жена.
Географското разпределение впрочем обяснява много неща и малко успокоява. Например сред жителите на бангладешките села насилниците са само 3%, а в автономния регион Бугенвил на Папуа Нова Гвинея те са 27%. Мъжете най-рядко насилват в индонезийските градове Джакарта и Джаяпура (2%) и най-често в Бугенвил (8%).
На въпроса за причините за изнасилване почти три четвърти (73%) от респондентите заявяват, че това е тяхно мъжко право. Над половината (59%) просто искали да се поразвлекат, над една трета (38%) – за да накажат жената. 58% от тези, които изнасилвали чужди жени, признават, че са направили това в тийнейджърските си години.
Мъжете, които в детството сами са ставали жертви (особено сексуални), са по-склонни към насилие. Освен това вероятността, че респондентът е насилник, се увеличава, ако той е малтретирал проститутка или е имал множество партньори.
Отделно било изучавано насилието (физическо, полово, емоционално, икономическо) по отношение към половия партньор. И ако с първите две нещата са ясни, то последните две означават обида (като вариант на заплаха) и лишаване от средства за съществуване (забрана за ходене на работа, изгонване от дома и т.н.)
Почти половината мъже (46%), които имат връзка, са прибягвали към една или друга форма на насилие над партньорката си.
Географското разпределение на тези резултати в много отношения съвпада с горните данни – най-рядко физическо и полово насилие се практикува от мъжете в индонезийските села (25%), най-често – в Бугенвил (80%). С отчитане на емоционалното и икономическото насилие най-ниският процент грубияни живее в Шри Ланка (39%), а в Бугенвил са 87%.
Колкото и да е странно, оказва се, че физическото и сексуалното насилие далеч невинаги се извършват едновременно и по едни и същи причини въпреки разпрострените в психологията и социологията представи.
Авторите на доклада твърдят, че получените от тях сведения имат световен характер, макар да са обхванали едва шест държави. Отчасти това е свързано с факта, че подобна статистика е малко и в развитите страни (особено относно насилието към половия партньор); отчасти, защото в извадката са включени региони с много различна култура.
Като цяло е очевидно, че борците за женските права ще се наложи да се сблъскат с идеи, дълбоко вкоренени в „културните“ традиции и свързани с половата йерархия. Най-любопитното е, че жените и сами подкрепят тази йерархия.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Lancet.
