Американско-израелската война срещу Иран навлиза в третия си месец. Средната продължителност на военните конфликти през последните два века е между три и четири месеца, въпреки че много от тях продължават значително по-дълго. Засега няма индикации, че този сблъсък върви към край. Напротив - напълно възможно е да навлезе в нова фаза, при която перспективите за решителен пробив - както на бойното поле, така и на масата за преговори - постепенно избледняват, пише Foreign Policy.
Това налага промяна в начина, по който се мисли за конфликта. Вместо ясен финал или окончателно споразумение, войната може да се окаже пореден етап от десетилетното противопоставяне между САЩ и Иран. Настоящата ситуация се очертава от пет ключови фактора.
1) Задънена улица
Още: САЩ: Примирието остава, атаките на Иран са под прага на по-широка война (ВИДЕО)
Въпреки че САЩ не са се отказали от възможността за споразумение с Иран, безизходицата в региона може да се превърне в новата нормалност. Иран нанася щети на САЩ и съюзниците им чрез затварянето на Ормузкия проток, докато ответните американски мерки оказват сериозен натиск върху иранската икономика. Нито икономическата война, нито военната ескалация обаче водят до решаващ резултат - нито на бойното поле, нито в преговорите.
Администрацията на Тръмп отхвърли предложението на Техеран за отваряне на пролива срещу облекчаване на натиска и преминаване към по-широк диалог. Алтернативно решение обаче засега липсва.
За наблюдателите на отношенията между САЩ и Иран това не е нов сценарий: ескалация, сблъсък и временно затишие. Разликата е, че настоящият етап е по-агресивен и с по-дълбоки последици. Въпреки това той също не изглежда решаващ.
Режимът в Иран вероятно ще оцелее, но ще стане по-непредсказуем и по-радикален. Ядрената програма остава нерешен въпрос, макар че ще е нужно време за възстановяването ѝ. Съюзниците на Техеран - включително Хизбула и Хамас - са отслабени, но не и елиминирани, а хусите в Йемен продължават да застрашават корабоплаването в Червено море. Още: Секретната ядрена програма на Израел: Сделката със САЩ, която я запази в тайна преди 60 г., може да бъде развалена
Операция "Епична ярост" отслаби Иран, но същевременно засили неговата твърдост. Ръководството в Техеран вече не е склонно на компромиси, които не водят до ясно и окончателно споразумение. САЩ и Израел постигнаха тактически успехи, но не и стратегическа победа. И двете страни вероятно ще обявят успех в този етап, но конфликтът далеч не е приключил.
2) Няма изгледи за споразумение
Перспективата за устойчиво споразумение остава минимална. Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA), въпреки недостатъците си, беше ефективен инструмент за ограничаване на ядрената програма на Иран и печелене на време. Днес подобен сценарий изглежда трудно постижим.
Иранският режим остава твърдо ангажиран със своята идеология и регионално влияние чрез съюзници и прокси структури. Двата месеца война допълнително засилиха нежеланието му да прави отстъпки, които биха отслабили властта му. Дори по-ограничено споразумение, което изглеждаше възможно след 2018 г., днес изглежда малко вероятно. Още: Тръмп говори за мини-война. Иран: Дори още не сме ви почнали!
3) Вашингтон загуби инициативата
Един от ключовите моменти в конфликта беше решението за затваряне на Ормузкия проток - ход, предприет от Иран. След като използва пролива като инструмент за влияние, Техеран няма намерение да се откаже от контрола върху него.
САЩ са изправени пред труден избор: да поддържат натиска с надеждата за отстъпки; да предприемат мащабна военна операция за отваряне на протока; или да търсят споразумение. Всички тези варианти показват едно - инициативата вече не е във Вашингтон.
4) Факторът Нетаняху
Още: "Новата" оценка за ядрена бомба в Иран: В шах ли е Доналд Тръмп?
Ролята на израелския премиер Бенямин Нетаняху в началото на конфликта е значима, но влиянието му върху неговия край е ограничено. Израел обаче може да допринесе за продължаването на напрежението.
За Израел ядрен Иран представлява екзистенциална заплаха. В комбинация с дейността на съюзници като Хизбула, това гарантира дългосрочно напрежение.
В същото време доверието в Нетаняху и Мосад е разклатено, след като очакванията за бърза победа не се оправдаха. Продължаващите военни действия също могат да създадат допълнително напрежение за Тръмп както вътрешнополитически, така и международно.
5) Иран има предимството
Още: "Ние сме суперсила": Иран предупреди САЩ, че още не е започнал (ВИДЕО)
Политологът Уилям Зартман посочва, че конфликти се решават най-лесно, когато и двете страни са изтощени и не виждат изход чрез сила. В момента обаче нито САЩ, нито Иран са в тази позиция - и двете вярват, че могат да издържат и дори да надделеят.
Тук се проявява ключова асиметрия: за Иран победата означава оцеляване на режима и запазване на контрола върху Ормузкия проток. За САЩ целите са много по-широки - от възстановяване на свободното корабоплаване до ограничаване на ядрената програма. Това прави "победата" за Вашингтон много по-трудна за постигане.
Дипломатическо решение засега не се очертава, въпреки посредническите усилия. Разликите между страните остават дълбоки.
Едно обаче е ясно: Съединените щати - глобален хегемон с огромна военна мощ - не успяват да наложат решителна победа над регионална сила като Иран. Както отбелязва Карим Саджадпур, Тръмп "търсеше иранска Делси Родригес, а вместо това получи няколко ирански Ким Чен Ун". Още: Британските туристи избягват Кипър: Каква е причината?
Автори: Аарън Дейвид Милър и Даниел Курцер за Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
