Върховният административен съд окончателно потвърди решение за конфликт на интереси срещу изпълнителния директор на Националния дворец на културата Ангелина Топчиева заради договор, подписан с дружество, представлявано от нейния син.
С решение от 24 юни 2026 г. тричленен състав на ВАС оставя в сила решение на Административен съд София-град и потвърждава санкциите, наложени от тогавашната Комисия за противодействие на корупцията.
Случаят е от 28 май 2024 г., когато в качеството си на изпълнителен директор на "Национален дворец на културата - Конгресен център София" ЕАД Ангелина Топчиева подписва договор с дружеството "7АРТ" АД за предоставяне на зала №2 "Азарян". Договорът е сключен за подготовка, реализация и заснемане на спектакъла "Галерия Стриндберг", като стойността му е 2070 лева.
Според решението на антикорупционната комисия насрещната страна по договора е била представлявана от Димитър Димитров - син на Топчиева. Освен това той е член на Съвета на директорите на "7АРТ" АД и притежава 27,34% от капитала на дружеството.
Заради това Комисията за противодействие на корупцията е установила конфликт на интереси и е наложила на Топчиева глоба от 5000 лева. Освен санкцията е постановено и отнемане в полза на държавата на 476,40 лева - сумата, представляваща нетното ѝ дневно възнаграждение за деня, в който е подписан договорът.
Директорът на НДК е оспорила решението пред съда, но както Административният съд София-град, така и Върховният административен съд приемат, че са налице всички законови предпоставки за конфликт на интереси.
Магистратите посочват, че като изпълнителен директор на държавно дружество Топчиева е лице, заемащо публична длъжност. Съдът приема още, че Димитров е свързано лице по смисъла на закона и че самото подписване на договор с дружество, представлявано от нейния син, представлява действие в частен интерес. Още: Директорът на НДК каза каква заплата взима
В решението си ВАС подчертава, че за установяване на конфликт на интереси не е необходимо да се доказва реална вреда за държавата или получена неправомерна облага. Достатъчно е да е налице ситуация, която поставя под съмнение безпристрастното изпълнение на служебните задължения.
Според съда Ангелина Топчиева е действала в частен интерес, като е осигурила възможност на дружеството, представлявано от нейния син, да ползва зала "Азарян" за реализирането на театралния проект.
Магистратите отбелязват още, че законовата забрана за сключване на договори в частен интерес от лица на публични длъжности цели да гарантира доверието в държавните институции и да предотвратява дори съмнения за влияние при вземането на решения.
С окончателното решение Върховният административен съд оставя в сила глобата от 5000 лева, отнемането на дневното възнаграждение в размер на 476,40 лева и осъжда Ангелина Топчиева да заплати и разноските по делото. Още: Директорката на НДК: Заплатата ми не е 14 000 евро
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
