Затрогваща история: Момче без крака разнася храна

27-годишният мъж работи като доставчик на храна в столицата от два месеца. Започва работа към 11-12 ч. и приключва в 23 ч.

Сейхан още помни усещането да докосваш земята с пръстите на краката си. В следствие на заболяване губи крайниците си постепенно – докато живее в домове за деца, лишени от родителски грижи, в Луковит и Троян.

За пръв път - ще има опит за изкачване на Черни връх с инвалидна количка

В събота, 22 юни, за първи път ще се направи опит за самостоятелно изкачване на Черни връх от човек с увреждане. Покоряването на най-ви...

Прочети повече

Роден е в Добрич, но не познава родителите си. Идва в София, за да си намери работа. Това е първата му самостоятелна.

„На повечето интервюта, като видят какво състояние съм, директно ми отказват – ти не ставаш за тази работа, ако не ми откажат директно, увъртат“, разказва Сейхан пред bTV.

"Намира свободната позиция от сайт с обяви и отива на интервю.

„Слязох от колата, качих се на количката и той не ме очакваше, че ще съм в такова положение и гледаше малко стъписано, че човек с инвалидна количка отива при него с идеята да разнася храна“, спомня си младият мъж.

Александър Николов признава, че е онемял“ от изненада, когато видял какъв човек кандидатства за работата.

Когато на Неволята се налага да стане от инвалидната количка

Днес преди обяд, на една от пешеходните пътеки на главната улица в град Кюстендил, възрастен мъж в инвалидна количка сам мажеше нескосе...

Прочети повече

„Клекнах до него. Беше ми неудобно да стоя прав, а той каза: „Спокойно, ще се справя с работата“, аз въобще не се усъмних, защото той го каза с такава увереност, такова желание и такъв хъс, че на момента повярвах в него и му казах: „Добре, само ми кажи с моя автомобил или с твоя…“, каза Александър.

Сейхан Ибиш има шанс за протези някой ден. За да се случи това, първо трябва да излекува силното изкривяване на гръбначния стълб. В момента за това му помага най-много терапията във вода. За да посещава терапия, той има нужда от средства, а заплатата на доставчик не е достатъчна.

Безспорно той обича предизвикателствата. Въпреки че шофьорските курсове не са били леки, днес той участва и в автомобилни състезания за хора с увреждания.

Сейхан има и диплома от Националната гимназия по приложни изкуства в Троян. Обича баскетбола. Има много приятели. От една година е и щастливо влюбен.

Но голямата страст на Сейхан са компютрите. От няколко години е усъвършенствал уменията си по хардуер и софтуер. Сега е решил да се запише на обучени по програмиране. Мечтата му е някой да му даде шанс да докаже уменията си и да започне втора работа – като компютърен специалист".