Динко Цвятков, директор на старозагорско училище: Липсват авторитети, не будители

Със съпругата му Мария Манушкина са връстници, родени са през 1974 г. Запознали се в университета. Той е завършил математика и физика, а тя българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Той учителства от 1998  г., от 2002-ра преподава в СУ „Иван Вазов“, а от юли е директор на училището. Тя преподава в същото училище, но практикува и втората си специалност психология. Синът им Николай е в 11 клас , а дъщеря им Галина в 8.

В Деня на народните будители разговаряме за предизвикателствата пред съвременния учител и за неговата роля за бъдещето на българските деца и България. Учителската професия е осъществена мечта за Динко. Прекъснал преди години за два месеца заради по-висока заплата, но се върнал, защото му липсвала работата с децата. “Защото заплатите не са най-притегателното нещо в професията”, обяснява Мария. “Когато искаш, намираш възможности и оставаш в професията”, категоричен е съпругът ѝ.

Питам ги провокация ли е учителската професия. Според Динко винаги е била, защото трябва да се привлича вниманието на учениците, а винаги е имало какво да го отвлича – и в миналото, и сега. Мария го допълва: “Ние не сме само учители. Понякога заместваме липсата на семейство, на приятел… Ние трябва да четем между редовете.”

А будители ли са днешните учители? “Няма да дойде време, в което учителят ще спре да е будител”, категоричен е той. И смята, че будители винаги е имало. “В момента липсват авторитети, хора, които могат да са пример за подражание в очите на децата”, обяснява Динко.

А защо се е нагърбил с нелеката задача да е директор? “Защото училището и децата го заслужават. Трябва да видят, че България е привлекателно място, че тук има хора, които искат да работят за тях и бъдещето им. Защото училище без деца не съществува – те трябва да се развиват в извънкласни форми, да участват в проектни дейности. Трябва да има живот в училището. Учениците трябва да усетят, че то е привлекателно и ги развива и изгражда като личности”, казва Динко. Убеден е, че когато на децата се дадат възможности, идеи, спокойно детство, те сами ще разберат, че България, в частност и Стара Загора, са добро място за живеене и развитие.

Разбрал го е от работата си по европейски проекти и програми и от прилагането на иновативни методи на преподаване. През 2017-а презентация на негови ученици беше сред най-добрите в Европа в седмицата на откритията, която се организира от международната образователна платформа SCIENTIX. Тя обединява ресурси от училища в цяла Европа, а една от седемте й контактни точки е в България - Института по математика и информатика на БАН, секция „Образование по математика и информатика“.

Тази година пък СУ „Иван Вазов“ стана координатор на двугодишен проект “Как да почувстваш математиката?“ по програма Еразъм+. “За първи път в историята на Стара Загора има координатор на такъв проект и това е нашето училище. Ние ще задаваме посоката, в която ще се движи проектът”, разяснява Динко. Идеята е математиката да се облече в жива форма и децата да разберат, че знаят и могат, да имат самочувствие. Те ще покажат всичко това на партньори от Турция, Румъния и Полша. И допълва: “Ние не гоним успехи на международни олимпиади по математика, ние целим адекватно развитие, което ще реализира учениците ни на трудовия пазар.“

С екипа от работещи и креативни учители, на които благодари за подкрепата и всеотдайността, ще се опитат да върнат училището сред търсените и желаните от децата в Стара Загора. “Целта ни е да покажем, че и ние можем. Като говорим за иновативни училища, дали ще проверявам контролните с червен или зелен химикал, не е иновация. Иновация са нещата, които правят нашите деца, посоката, в която се развиват. Иновация е да търсят, да мислят, да анализират…” А Мария го допълва: “Идеята е да се върне доверието в училището като институция. Не само в нашето, не само в Стара Загора. Трябва да работим в тази посока. Има обезличаване на учителската професия, което бавно и полека можем да променим – всеки в своето училище, в своята професия. Негативите в образованието идват от недоверието в учителите, които не са толкова ценни и важни за обществото, както преди – смята Мария. – И това трябва да се промени.“

“Българският учител вече не е само преподавател по дадена дисциплина. Той е нещо повече – трябва да създава фундамент, да задава макрорамка. Това изисква време” – допълва тя. – А това означава, че учителят е гръбнакът на бъдещето на обществото.“