За САЩ Иран е тежка и изключително важна цел и този път те искат тя да бъде напълно неутрализирана. Тръмп се опитва с военни маневри да блъфира, но не по отношение на това дали ще удари или не, а че разгромът на Персия може да стане без странични щети. Още от 2018 г., в рамките на управлението на Доналд Тръмп, Съединените щати следват ясна визия и крайна цел по отношение на Иран. В момента Вашингтон е в последния етап от плана си за окончателно пречупване на управляващите в Техеран.
Тръмп даде началото като оттегли САЩ от ядреното споразумение. С този акт той остави Иран без ангажименти, като същевременно с това обяви иранската ядрена програма за нелегитимна. След това по заповед на Тръмп през януари 2020 г. в Ирак беше ликвидиран ключовият за Иранската революционна гвардия генерал Касем Сюлеймани. Така на практика започна операцията по орязване на регионалното влияние на Иран. През септември 2024 г. Израел продължи с неутрализиране на Хизбула чрез операцията с пейджърите и атентата над дългогодишния лидер на организацията Хасан Насралла. След 12-дневната война (юни 2025 г.), САЩ разшириха и затегнаха санкциите срещу Иран в рамките на политиката на т.нар. „максимален натиск“, въведена още през 2018 г. Те наложиха над 4000 вида санкции. Това в комбинация с дългогодишни структурни проблеми в иранската икономика, доведе до рязко покачване на инфлацията, която по официални данни на иранските власти надхвърля 40%. Така се изостри социалното напрежение и се предизвика масово обществено недоволство. Протестите бяха тест до колко захватът на режима в Техеран е разхлабен, като се направи опит с външна подкрепа те да бъдат яхнати и разширени. Но управляващите успяха да овладеят бунта, който извън социално-икономическите мотиви, нямаше достатъчно силен политически опозиционен заряд и лидерство.
В известен смисъл санкциите постигнаха успех. Но в момента САЩ търсят нещо по-голямо от тези мерки. Това обаче не означава, че и в този случай могат да приложат тактиката, която използваха във Венецуела: строга морска блокада, забрана на всички кораби да влизат или излизат от страната и накрая арест на Мадуро.
Още: Последни усилия зад кулисите да няма война САЩ - Иран (ВИДЕО)
Днес САЩ се ръководят от теорията „удари и се изтегли“ (hit and run). Това означава, че настоящото военно струпване – особено в Индийския океан – има за цел бърза, решителна военна операция, която има една цел: да удари политическото ръководство на Иран, като нанесе сериозен удар по образа и стабилността на режима.
Защо венецуелската блокада не е опция?
Блокадата срещу Венецуела беше с по-ниска икономическа цена, поради географската близост и благоприятната геостратегическа среда за САЩ. В Индийския океан и около Иран това би било изключително скъпо. Ормузкият проток е най-важният морски път в света за пренос на енергийни ресурси. Ежедневно през него преминават средно 20 милиона барела нефт и неговите производни. Това представлява около 34% от търговията със суров петрол в световен мащаб. През протока преминава и около 20% от глобалната търговия с втечнен природен газ.
Това означава, че е необходим свободен коридор за енергийни ресурси и различни видове търговия за множество държави.
С други думи ако САЩ влязат в ролята на „морски полицай“ в международни води – това ще е икономически много скъпа задача.
Настоящите действия на САЩ се основават не на съюзи, а на чистия излишък от американска сила и на израелския партньор
И все пак следва да се има предвид, че поддържането на това военно струпване за дълъг период е изключително скъпо – да държиш сили в режим „stand by“ за продължително време. Това струпване или цели да доведе до политически процес и преговори, след което силите да се изтеглят, или да се извърши ограничена военна операция, която може да ескалира.
Още: Заплахата "Тръмп": Иран обяви учения със стрелба в ключов маршрут за световния петрол
Снимка: Getty Images
По-вероятното е, че се цели военна акция, защото поддържането на тези сили в сегашния им вид не е устойчиво. Освен това ключовият партньор – Израел – който се очаква да бъде ударен в отговор на всяка атака, не може дълго да остане в състояние на максимална бойна готовност, поради сериозните опасения от иранска реакция.
Малко цифри
САЩ са разположили значителна военна сила в Близкия изток на фона на ескалиралото напрежение с Иран. В региона се намира самолетоносачната ударна група на “USS Abraham Lincoln” с придружаващи разрушители, допълнителни бойни кораби и усилено морско присъствие. Паралелно с това САЩ са прехвърлили допълнителни бойни самолети, включително F-15E, и са засилили противовъздушната отбрана със системи Patriot и THAAD. В американските бази в Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, Йордания, Ирак и ОАЕ са разположени общо около 40 хиляди американски военнослужещи, като официално обявената цел е възпиране и готовност за бърза реакция.
И за да придобием представа за какви средства става въпрос, ето пример: ежедневните разходи на един американски самолетоносач варират между 6 и 8 милиона долара. На борда живеят и работят между 5000 и 6500 души (войници, офицери и технически персонал). Всеки ден се приготвят до 18 000 хранения, за да се задоволят нуждите на целия екипаж.
Още: Изтребители и военни самолети: Данни какво събира САЩ за предстояща операция срещу Иран (ВИДЕО)
Трите стълба на войната
Тази война, ако се случи, ще се основава на три основни стълба:
1. Излишъкът от американска военна мощ;
2. Прецизна разузнавателна информация;
3. Натрупаните слабости на Иран.
Въздушната и морска огнева мощ около Иран позволява бързи и разрушителни удари, които евентуално да парализират властта в Техеран.
Има ли Иран козове?
Според военни анализатори има няколко основни начина, по които Иран може да реагира при евентуална военна атака от САЩ и Израел. Тези действия варират от традиционни военни удари до радикални икономически саботажи:
1. Блокиране на Ормузкия проток
Това е най-мощният инструмент на Иран за възпиране, но и най-крайният. Тъй като протокът е изключително тесен (плавателната част е само няколко километра), Иран може да го затвори чрез:
• Морски мини: Иран разполага с около 6000 морски мини (включително китайски и местно производство). Това е най-бързият и евтин начин за парализиране на корабоплаването.
• Брегови ракетни системи: Използване на противокорабни крилати ракети с ниска траектория, които са трудни за засичане.
• Рояци от малки лодки: Използване на десетки бързи моторни лодки (включително дронове-камикадзе), които да атакуват едновременно големи военни или търговски кораби.
Снимка: Getty Images
2. Асиметрични морски атаки
• Подводници и торпеда: Използване на подводници за изстрелване на торпеда.
• Директни атаки срещу самолетоносачи: Иран редовно тренира нападения срещу макети на самолетоносачи.
Още: Reuters: Войната с Иран виси на косъм, Тръмп мисли да убива ирански лидери
3. Ракетни и дронови удари
• Удари по бази: Директни атаки със стотици балистични ракети и дронове срещу американските военни бази в региона (разположени в Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт, Бахрейн).
• Удари по Израел: Иран разполага с най-развитата ракетна програма в Близкия изток, способна да достигне цели на израелска територия. Това се доказа миналото лято.
4. Саботаж на регионалната енергийна инфраструктура
Ако бъде атакуван, Иран може да нанесе ответни удари по петролните и газови инсталации на съседните държави, за да предизвика световна енергийна криза.
5. Координирана блокада с „Хутите“
Един от най-опасните сценарии е едновременното затваряне на двата ключови протока:
• Ормузкия проток (директно от Иран).
• Протока Баб ел-Мандеб (чрез съюзниците им – движението „Ансар Аллах“ или хутите в Йемен). Това би отрязало напълно достъпа до Червено море и Персийския залив, блокирайки огромен процент от световната търговия.
За Иран тези действия са „крайна мярка“, тъй като затварянето на Ормузкия проток би означавало самоблокада и за самата иранска икономика.
Натиск за преговори под заплаха?
Предвид изложеното дотук този натиск не може да продължи дълго, защото излиза твърде скъпо удоволствие поддържането на тази военна мощ на “полусъединител”.
Но нека отбележим какво се иска от Иран?
Три неща:
– „Нулево обогатяване“ – пълна забрана за обогатяване на уран;
– Иран да демонтира и предаде ядрената си програма, както направи Кадафи през 2003 г.;
– Над 700 кг обогатен уран да бъдат предадени на трета държава;
– Демонтиране на балистичната ракетна програма, в която Иран е инвестирал милиарди.
Пред Ал Джазира, иранският външен министър Абас Арагчи наскоро отхвърли всички тези искания. „Да се откажем от ракетите си означава да се обезоръжим напълно“ каза Арагчи.
Иран е съгласен да преговаря за контрол, прозрачност и ограничения — но не за капитулация.
Още: Иранската армия е по-добра и опитна от руската: Командващият военните сили на Иран със знакови думи
На практика САЩ и Израел се опитват да оставят Иран без изход, който да запази достойнството и суверенитета му. Реално те искат сваляне на режима – чрез военна сила или чрез самопризната капитулация. От 2018 г. насам е напълно ясно, че съюзът между Нетаняху и Тръмп няма да се задоволи с нищо по-малко от свалянето на иранския режим – било то постепенно или директно. Освен ако иранският режим не изненада с военен ход или с алтернативни условия за преговори в последния момент.
Досиетата Епстийн - отражение върху евентуалната война
В края на 1998 г. САЩ проведоха военната операция “Пустинна лисица” срещу Ирак — четиридневна въздушна кампания (16–19 декември), насочена срещу военни обекти, системи за ПВО и предполагаеми съоръжения за оръжия за масово поразяване. Официалният мотив беше, че режимът на Саддам Хюсеин възпрепятства инспекторите на ООН и нарушава резолюции на Съвета за сигурност.
Операцията започна в разгара на политическата криза около президента Бил Клинтън — дни след като Камарата на представителите (Конгресът) одобри импийчмънт срещу него за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието по делото, свързано с Моника Люински. Това съвпадение доведе до обвинения, че ударите са опит за отклоняване на вниманието от вътрешния скандал (т.нар. wag the dog), макар администрацията да отричаше всякаква връзка.
Днес Тръмп е в обувките на Клинтън. Просто скандалът не се казва Моника, а “Епстийн” и е доста по-мащабен.
Тъкмо опитите на Тръмп да не изпълни основното си предизборно обещание като отказа да публикува досиетата Епстийн, доведоха до разцепление сред най-верните му поддръжници - движението MAGA.
Конгресът със свое решение обаче задължи Министерството на правосъдието да изкара публично всичко, което има по делото Епстийн.
С изнесената от Министерството (30.01.2026г.) последна порция от над 3 млн. документа, видеа и снимки от разследването на мрежата за педофилия на Джефри Епстийн, който през 2019 г. се самоуби в килията си, името на Тръмп отново изплува и в тези документи. Заедно с него се появи и това на секретаря по търговия, Хауърд Лутник - онзи, който само преди дни “набиваше канчето” на европейския икономически елит и шефката на ЕЦБ напусна залата в знак на протест. Впрочем Лутник не е единственият от сегашната администрация на Белия дом.
Тъкмо благодарение на инспирираната от Тръмп поредна криза с ЕС заради Гренландия и отвличането на венецуелския президент, скандалът Епстийн беше отишъл в трета глуха.
Още: Дипломацията е пропаднала и Тръмп сериозно мисли да удари Иран
Това е най-мащабната педофилска мрежа в историята на САЩ, която е скандална освен с влиятелните американски и световни личности в нея и със спекулациите, че от нея се е облагодетелствало израелското разузнаване “Мосад”.
Сега отново е водеща новина в САЩ, покрай която отново се връща на фокус и темата с влиянието на “Мосад” в средите на американския политически елит и вземането на решенията в Белия дом.
Какво е най-вероятно да се случи?
С тази нова порция документи от делото Епстийн става все по-вероятна светкавична военна операция, целяща да разруши иранския политически режим чрез унищожаване на неговите символи, използвайки най-съвременните военни технологии на САЩ, оставяйки режима в състояние на крайна уязвимост. След това преговорите стават почти излишни. Последните американски доклади от Съвета за национална сигурност и разузнавателните служби сочат почти пълна убеденост, че иранският режим е в най-слабия си период.
И все пак Иран не е Венецуела, а Близкият изток — за разлика от Латинска Америка — е върху горещ тектонски разлом на глобалната сигурност, където всяко движение се умножава не само в регионална, но и в световна криза.
Автор: Диана Хусеин
