Трябва да се намали процентът на доплащане в здравната система. Това заяви неврохирургът д-р Георги Петров, народен представител от "Прогресивна България", познат на обществеността и от участието му в "Игри на волята".
"Да сте чули за търгове за инсулин, за лекарства за кръвно, за лекарства за белодробни заболявания - не сте чули. Здравната каса има процедура по определяне на цени, тя не провежда търгове и тази система работи добре.
От "Прогресивна България" са измислили как да спрат източването на публичния ресурс в здравеопазването, като идеята им е да уеднаквят цената на лекарствата във всички лечебни заведения.
Българското здравеопазване се развива в абсурдни и нелогични "квазипазарни" условия. Броят на болниците у нас ще продължава да расте, защото никоя партия няма да излезе с предложение за закриване на ненужни частни болници и по този начин ще се наложи да се закриват закъсали държавни и общински болници.
Отмяна на действащия от месеци стандарт по здравни грижи, който определя минимален брой на медицинските специалисти спрямо броя легла и броя пациенти в болничните и извънболничните структури.
На 11 декември Европейската комисия (ЕК) обяви, че завежда дело срещу България, защото държавата не е транспонирала точно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки.
Институтът за социално осигуряване в Турция (SGK) глоби частни болници, след като установи, че те са извършвали нерегламентирани транзакции, които на практика водят до източване на осигурителната система.
На първо четене Народното събрание одобри предложение, с което частните болници ще бъдат задължени да провеждат обществени поръчки при закупуването на лекарства.
НЗОК има договор с 384 лечебни заведения към края на 2023 г., като 50-55 от тях поемат 75% от целия обем медицински дейности, а за останалите 329 остават една четвърт от дейностите.
Частните болници няма да организират обществени поръчки за лекарства, дори ако повече от половината им приходи са от държавен и общински бюджет или от НЗОК.
Малките частни болници със специализация най-вече в кардиологията и акушеро-гинекологията, както и очни болести, се оказват особено добри във финансово отношение.
Мениджърите на всички болници в България, независимо от формата на собственост, за пореден път заявиха своите притеснения от ниското ниво на заплащане в сферата на здравеопазването.
Частните болници, при които над 50% приход идва от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), от държавния или общинския бюджет, стават задължени субекти по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Здравната система в България е генетически увредена. Нейният замисъл е сбъркан в основата си. Първото нещо, което трябва да се промени, е начина на финансиране.
Малките частни болници със специализация най-вече в кардиологията и акушеро-гинекологията, както и очни болести, се оказват особено добри във финансово отношение.
Здравната система в България е генетически увредена. Нейният замисъл е сбъркан в основата си. Първото нещо, което трябва да се промени, е начина на финансиране.
Българското здравеопазване се развива в абсурдни и нелогични "квазипазарни" условия. Броят на болниците у нас ще продължава да расте, защото никоя партия няма да излезе с предложение за закриване на ненужни частни болници и по този начин ще се наложи да се закриват закъсали държавни и общински болници.
Мениджърите на всички болници в България, независимо от формата на собственост, за пореден път заявиха своите притеснения от ниското ниво на заплащане в сферата на здравеопазването.
На 11 декември Европейската комисия (ЕК) обяви, че завежда дело срещу България, защото държавата не е транспонирала точно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки.
Частните болници, при които над 50% приход идва от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), от държавния или общинския бюджет, стават задължени субекти по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Частните болници няма да организират обществени поръчки за лекарства, дори ако повече от половината им приходи са от държавен и общински бюджет или от НЗОК.
Институтът за социално осигуряване в Турция (SGK) глоби частни болници, след като установи, че те са извършвали нерегламентирани транзакции, които на практика водят до източване на осигурителната система.
НЗОК има договор с 384 лечебни заведения към края на 2023 г., като 50-55 от тях поемат 75% от целия обем медицински дейности, а за останалите 329 остават една четвърт от дейностите.
На първо четене Народното събрание одобри предложение, с което частните болници ще бъдат задължени да провеждат обществени поръчки при закупуването на лекарства.
От "Прогресивна България" са измислили как да спрат източването на публичния ресурс в здравеопазването, като идеята им е да уеднаквят цената на лекарствата във всички лечебни заведения.
Отмяна на действащия от месеци стандарт по здравни грижи, който определя минимален брой на медицинските специалисти спрямо броя легла и броя пациенти в болничните и извънболничните структури.
"Да сте чули за търгове за инсулин, за лекарства за кръвно, за лекарства за белодробни заболявания - не сте чули. Здравната каса има процедура по определяне на цени, тя не провежда търгове и тази система работи добре.
Трябва да се намали процентът на доплащане в здравната система. Това заяви неврохирургът д-р Георги Петров, народен представител от "Прогресивна България", познат на обществеността и от участието му в "Игри на волята".
Трябва да се намали процентът на доплащане в здравната система. Това заяви неврохирургът д-р Георги Петров, народен представител от "Прогресивна България", познат на обществеността и от участието му в "Игри на волята".
"Да сте чули за търгове за инсулин, за лекарства за кръвно, за лекарства за белодробни заболявания - не сте чули. Здравната каса има процедура по определяне на цени, тя не провежда търгове и тази система работи добре.
След като трябва да има равнопоставеност в единния пазар на Европейския съюз, не може само държавните и общински болници да правят търгове.
Големият проблем и големият казус е, че не е нормален начинът, по който се разходват публичните средства в сферата на здравеопазването.
От "Прогресивна България" са измислили как да спрат източването на публичния ресурс в здравеопазването, като идеята им е да уеднаквят цената на лекарствата във всички лечебни заведения.
Проблемите ескалират, защото лекарите в общинските болници застаряват, а младите лекари бягат към частните болници. Държавата няма стратегия.
Българското здравеопазване се развива в абсурдни и нелогични "квазипазарни" условия. Броят на болниците у нас ще продължава да расте, защото никоя партия няма да излезе с предложение за закриване на ненужни частни болници и по този начин ще се наложи да се закриват закъсали държавни и общински болници.
Отмяна на действащия от месеци стандарт по здравни грижи, който определя минимален брой на медицинските специалисти спрямо броя легла и броя пациенти в болничните и извънболничните структури.
На 11 декември Европейската комисия (ЕК) обяви, че завежда дело срещу България, защото държавата не е транспонирала точно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки.
Институтът за социално осигуряване в Турция (SGK) глоби частни болници, след като установи, че те са извършвали нерегламентирани транзакции, които на практика водят до източване на осигурителната система.
На първо четене Народното събрание одобри предложение, с което частните болници ще бъдат задължени да провеждат обществени поръчки при закупуването на лекарства.
Стана ясно едно нещо – вече има коалиция срещу еврото. Тя се ръководи от Костадин Костадинов от „Възраждане“ и е с тихата подкрепа на ГЕРБ.
НЗОК има договор с 384 лечебни заведения към края на 2023 г., като 50-55 от тях поемат 75% от целия обем медицински дейности, а за останалите 329 остават една четвърт от дейностите.
Над 750 млн. лв. от средствата на данъкоплатците ще се изразходват от частните болници непрозрачно, сигнализира Министерството на финансите.
Частните болници няма да организират обществени поръчки за лекарства, дори ако повече от половината им приходи са от държавен и общински бюджет или от НЗОК.
Малките частни болници със специализация най-вече в кардиологията и акушеро-гинекологията, както и очни болести, се оказват особено добри във финансово отношение.
Държавните болници намаляват пазарния си дял, предоставят услуги с по-ниско качество от частните и имат сериозни финансови проблеми.
Мениджърите на всички болници в България, независимо от формата на собственост, за пореден път заявиха своите притеснения от ниското ниво на заплащане в сферата на здравеопазването.
Частните болници, при които над 50% приход идва от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), от държавния или общинския бюджет, стават задължени субекти по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Здравната система в България е генетически увредена. Нейният замисъл е сбъркан в основата си. Първото нещо, което трябва да се промени, е начина на финансиране.
