Българското здравеопазване се развива в абсурдни и нелогични "квазипазарни" условия. Броят на болниците у нас ще продължава да расте, защото никоя партия няма да излезе с предложение за закриване на ненужни частни болници и по този начин ще се наложи да се закриват закъсали държавни и общински болници. Такъв анализ направи бившият министър на здравеопазването доктор Мими Виткова.
Още: Двойно изпреварвайки инфлацията: Болниците с фрапиращ ръст на разходите в последните години
Има региони без нито една общинска болница, но частните процъфтяват
"Това е реалността, в която ние живеем. Наскоро коментирахме, че вече има региони без нито една общинска болница - Пазарджишки регион. Моят роден регион - Видинският, е следващият. Така че това е тенденция, на която ние сме свидетели. След като миналата година броят на болничните легла е нараснал с над 2000 в страната, тоест ние продължаваме да разкриваме все нови и нови болнични легла, продължават да се строят и нови частни болници, тоест финансовият интерес в здравеопазването, от страна на частните инвеститори, продължава да съществува. Което означава, че никой няма да инвестира средства там, където губи", заяви Виткова.
Тя обърна внимание и на друг парадокс - България е единствената страна в Европа с най-голям дял на частни разходи в здравеопазването. Това означава, че пациентът плаща от джоба си.
"40% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на пациента. Непрекъснато нарастват и публичните разходи. Като процент от брутния продукт, който ние даваме за здравеопазване, ние не сме далеч от средноевропейския процент. Там е 9 и нещо, ние сме около 8% от брутния продукт", коментира бившият здравен министър.
"Здравната ни система е в абсолютно парадоксални условия. В същото време вече имаме региони, където на 50-60 км хората нямат достъп до никаква медицинска помощ. Да не говорим за аптеките, дето коментираме дали ще има мобилни аптеки. Ами кой ще изписва медикаменти?", попита Виткова пред БНР.
Бюджетът за здраве е третият по големина
Тя коментира и ситуацията с липсата на бюджет и как това се отразява на здравеопазването.
"По начало това, че оставихме държавата и здравеопазването с миналогодишния бюджет, на фона на драстичния ръст на някои разходи - на електроенергия и на всичко останало в системата, е възможно, а бих казала, и оправдано да започнат преговори за анекс, защото аз, като гледам, до средата на годината няма да имаме бюджет както в държавата, така и на Касата", заяви тя.
Виткова припомни, че бюджетът за здравеопазване расте от 2023 г. насам и призова "да не драматизираме нещата".
Още: 1 медицинска сестра за 2 легла: Какво гласи новият стандарт по здравни грижи
Тя уточни, че здравният бюджет е третият по големина след републиканския и този на НОИ.
"Интересите са колосални и затова наистина нито една политическа партия не поставя сериозно въпроса какво правим с тази система", заяви тя.
Най-належащият проблем е липсата на специалисти
Според нея възстановяване на потребителската такса може да донесе допълнителен приход в болниците, който обаче не е съществен и не би удовлетворил потребностите.
Още: Болници искат пари от общините
"Хората наистина са готови и да заплатят повече, но когато от другата страна се вижда не само нарастване на броя на болниците, а и по-голяма удовлетвореност и обгрижване на болния човек", заяви медикът.
По думите й в момента най-важен проблем е дефицитът на медицински специалисти, "който е катастрофален".
В програмите на политическите партии Виткова не е видяла "смислени, систематизирани предложения какво да се направи".
"Откъслечни предложения - да, но нещо системно, не бих казала", смята Виткова.
