Румен Радев: Икономиката е все по-голям заложник на демографията

Президентът повдигна въпросите изчерпана ли е икономиката ни от към човешки ресурси и технологии, готови ли сме към големите предизвикателства на бъдещето, чака ли ни наистина глобална икономическа криза и как се подготвяме за нея.

Радев обърна внимание, че обикновено фирмите, които имат по-лесен достъп до еврофондове, са вътрешноориентирани и се усъмни дали бизнесът, който развива конкурентоспособност и на който се крепи експортът ни е при същите условия и ползва стимули. По думите на Румен Радев за развитието на икономиката са важни предвидимостта на законотворческия процес, състоянието на инфраструктурата и ниво образование.

Бизнес климатът в България се срина до дъно от 2016 година

През декември 2018 г. общият показател на бизнес климата намалява с 0.5 пункта в сравнение с предходния месец в резултат на по-неблагоп...

Прочети повече

Според държавния глава, ако нашите цели и амбиции са да изкореним бедността и неравенствата, да достигнем държавите от Централна и Източна Европа и високо качество и стандарт на живот, те са постижими само ако изведем икономиката на нова орбита – икономка на висок и устойчив темп. Това е възможно само при производства с висока добавена стойност, при което водещи да са науката и образованието, категоричен бе президентът.

„Можем ли да постигнем такъв темп при сегашното състояние на човешкия капитал, науката, нивото на финансиране на научната и развойната дейност и при сегашното състояние на научната инфраструктура и нейната свързаност в единна информационна платформа, при сегашното състояние на образованието и неговата способност да произвежда не само знания, а и компетенции“, попита Румен Радев. „Ако приемем, че икономиката ще зависи най-вече от 4 важни играча – държавата, бизнеса, образованието и науката, най-важно е постигането на така необходимата синергия между тези решаващи фактори“, подчерта държавният глава.

В присъствието на министри, депутати, представители на бизнеса, неправителствени организации и експерти той заяви позицията си, че икономиката трябва да се преструктурира и че очаква нов прочит на статистиките и класациите. Радев вметна, че се надява министрите да се похвалят с икономически растеж и прираст с 10% на чуждестранните инвестиции и отбеляза, че е важно с кого и как и кога се сравняваме – „дали с постижения на предишни управляващи, дали с държавите от субсахарска Африка, с нашите съседи или държавите от Централна и Източна Европа“. Президентът повдигна въпросите защо икономическият ръст не се усеща от болшинството граждани като ниво на доходи, качество на живот, инфраструктура, здравеопазване, образование; достатъчен ли е този темп на икономически растеж при увеличаващата се дистанция със страните от ЦИЕ и каква е структурата на чуждестранните инвестиции. Част от отчитаното увеличение на чуждестранните инвестиции се дължи на внасяне на пари от една банка в друга, отбеляза Радев и подчерта, че само инвестиции в индустрията могат да гарантират устойчив икономически темп на развитие.

Радев коментира и кои са факторите, които отблъскват инвестициите и посочи къде да бъдат търсени – в инфраструктура, образование, липса на работна сила, неясно и непредсказуемо законодателство, корупция и липса на достатъчно развито електронно управление.

„Актуален е въпросът дали не продължаваме да опитваме да привличаме необходимите ни чуждестранни инвеститори с фактори, които имаха значение до преди няколко години като ниски данъци, ниско платена работна ръка“, подчерта още Радев.

КНСБ: Преките чуждестранни инвестиции у нас непрекъснато се топят

Непрекъснато се топи размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас и това е резултат от данъчния модел на страната. Това заяви Мар...

Прочети повече

Единомислие по този въпрос демонстрира вицепремиерът Томислав Дончев, изтъквайки, че ниските данъци в последните 10 години ни е позволило да стигнем до тук, където сме и че оттук нататък това не може  да е конкурентно предимство. "То не може да ни помага, то ще ни пречи, нещо повече - то ще се самовзриви", заяви Дончев и добави, че основното ни конкурентно предимство - ниската цена на труда ще стане безпредметно само след 4 - 5 години. "То не може, то не бива да е конкурентно предимство", категоричен е и Дончев.

За развитието на икономика на знанието, според него не е достатъчно само финансиране от държавата и изтъкна важността на урегулирането на фините отношения държава - наука. Финансирането от страна на бизнеса е ключово подчерта той и коментира, е това е въпрос на най-фината настройка.

Не само нормативната ни база, но и институционалния модел, който имаме е неадекватен на нуждите, каза още Дончев и анонсира предстоящи промени.

Според Дончев има два пакета предизвикателства -  традиционни като стабилна макроикономическа среда, добра инфраструктура, добри администрации, нисък корупционен натиск и нетрадиционни - по-добро благосъстояние и разпределение на националното богатство. Според него днес брутният вътрешен продукт е по-голям, отколкото по време на зрелия социализъм, но заради разпределението му хората мислят, че е обратното.