Заподозреният за атентата в Берлин засега остава на свобода

Операцията е била проведена в продължение на час и половина в жилищна сграда в центъра на града. Един от живеещите там оказал съпротива на служителите на реда и е бил задържан. Самият Амри не е открит. Смята се, че той може да е седял зад волана на камиона, който уби 12 души и рани десетки в понеделник в Берлин. Отговорност за атаката пое терористичната организация „Ислямска държава“. За информация за местонахождението на Амри е обявена награда от 100 000 евро.

Може би тунизиец е атентаторът от Берлин, има нов арестуван във връзка със случая

Берлинската полиция издирва тунизийски гражданин като възможен извършител на терористичния акт в понеделник вечерта (19 декември), кога...

Прочети повече

Според радио "Мозаик ФМ" Амри е бил четири години в италиански затвор. Той има и задочна петгодишна присъда в родината си, разказа баща му. Той разказа, че Амри е напуснал Африка преди седем години. След престоя си в италианския затвор, предполагаемият терорист миналата година е пристигнал в Германия. В родината си Амри е осъден за въоръжен грабеж. По-рано брат на заподозрения съобщи за германския вестник „Билд“, че две седмици преди атентата в Берлин, Амри е прекъснал връзка със семейството си. По думите му, роднините на заподозрания са били шокирани от новината, че техен близък може да е извършил атаката в германската столица. Семейството му твърди, че не знае нищо за местонахождението му.

Властите в Германия подозирали тунизиеца Анис Амри, който се издирва във връзка с атентата в Берлин, за подготовката на грабеж с цел закупуване на оръжие. Според германски медии ислямистка клетка, към която се подозира, че принадлежи Анис Амри, е планирала серия от нападения от 2015 година насам. Амри е бил следен от март до септември 2016 година, но впоследствие тези действия на властите са били прекратени, тъй като подозренията срещу него не се потвърдили.

Иначе снощи в Берлин, до коледния базар, където стана кървавия атентат, имаше два протеста. Единият беше "не на омразата" към бежанците, а вторият - с искане за прекратяване на приема на бежанци.