Музеят във Велико Търново поема историческия обект "Велика лавра"

През ноември месец миналата година общината получи от Министерския съвет безвъзмездно право на управление със срок от 10 години върху недвижимата археологическа ценност "Велика лавра". Това е имот с площ от 4308 квадратни метра и в него са построени култовите религиозни сгради - църквата "Св. 40 мъченици", построена през 1230 година, и мавзолей костница.

С решението на местния парламент музеят има ангажимент да пази и представя обектите, както и да изпълнява дейности, свързани с други научни, културни, образователни и туристически дейности.  

Църквата "Свети 40 мъченици" е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. тя е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II. Състои се от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.

В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането ѝ в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени.

През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора). Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции – картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.

В църквата се пазят едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона на крепостта Родосто от времето на хан Крум. Системните археологически проучвания започват през 1969 г.

Почетоха паметта на Стефан Стамболов с военен ритуал във Велико Търново

С военен ритуал и поклонение в родният град на Стефан Стамболов беше почетена 169-ата годишнина от неговото рождение. Пред паметника на...

Прочети повече

Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,90 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери. На ръката има запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 грама с хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.

Още от Велико Търново: 

9 впечатляващи заглавия в афиша на фестивала „Сцена на вековете“ 2023

Кметът на Велико Търново с награда от най-голямата журналистическа асоциация в Румъния  

Климатик срещу отказ от печка на дърва и въглища във Велико Търново