Ще попречи ли КЗК на Велико Търново да спечели проект?

През април тази година местната управа обяви конкурс за нов градски център на Велико Търново на територия от 190 декара. Създаде международно жури с архитекти от шест държави.

Конкурсът доби голяма популярност и за участие в него бяха подадени 62 проекта на екипи от цял свят. След задълбочено пресяване на всички проекти, на първо място бе класирана разработката на Клаудио Нарди от Италия. Наградите са на обща стойност 75 000 евро.

Конкурсът бе финализиран на 17 октомври с решение на зам.-кмета на Велико Търново Снежана Данева-Иванова. С наградения проект общината е планирала да кандидатства за финансиране пред ОП "Региони в растеж".

Дали може да го спечели обаче?

Две жалби са подадени срещу резултатите от конкурса в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Едната е от ДЗЗД „Ателие 3“ (с проект, недопуснат до оценяване, защото не е покрила предварително обявените условия), а другата – от „Стивън Джордж Интернешънъл – България“ ООД (отстранена от участие заради непълноти в документите).  

На 6 ноември КЗК образува производство по жалбата на „Ателие 3“ и обединява двете жалби в едно.

Десет дни по-късно кметът на Велико Търново Даниел Панов прави искане пред Антимонополната комисия да допусне предварително изпълнение на взетото решение за класиране.

Той е заявил в становището си пред КЗК, че иска да влезе в сила решението на избор на изпълнител преди окончателното решаване на спора по същество, защото резултатите от конкурса ще бъдат използвани за кандидатстване за финансиране по ОПРР.  

Община Велико Търново е бенефициент по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020, като новост за настоящия програмен период е Фондът за градско развитие - финансов инструмент, чрез който ще осигурят средства за проекти само на 39 общини, сред които и Велико Търново.

Според условията на фонда, подадените проектни предложения се разглеждат на няколко етапа до изчерпване на разполагаемия финансов ресурс. В становището е уточнено, че не всички общини ще получат необходимото им финансиране, а само тези с проектна готовност, подали първи заявка за такова.

Община Велико Търново е подготвена за кандидатстване, като срокът тече към момента, поради което евентуално забавяне по повод на обжалване ще доведе до практическа невъзможност за финансиране.

Панов е подчертал, че с допускането на предварително изпълнение на оспореното решение ще се защитят особено важни държавни интереси, като се предостави на общината възможност да кандидатства за изграждане на сграда за Експозиционен център и преди всичко с изграждането на особено важната за центъра зона за паркиране.

От закъснението може да последва значителна и трудно поправима вреда, е посочил още Панов.

Той е обяснил пред КЗК, че във връзка с решението за класиране е необходимо да бъдат уредени авторските права с победителя в конкурса, както и да бъде възложено на победителя да изготви технически/работен проект.

Кметът е изтъкнал, че спечелването на конкурса от екипа на арх. Нарди е обстоятелство, което не се променя от жалбите на „Ателие 3“ ДЗЗД и „Стивън Джордж Интернешънъл България“ ООД. Дори и процедурата да бъде върната на етапа преди отстраняването на жалбоподателя, той не би спечелил конкурса, предвид пропуските в неговия проект.

Т.е. резултатът от жалбата ще е единствено в изпускане сроковете за кандидатстване за финансиране по програмата.

Какво е становището на КЗК?

Безспорен е фактът, че предметът на обществената поръчка е от обществено значение, доколкото се отнася до конкурс за нов градски център - Велико Търново. Искането на възложителя за допускане на предварително изпълнение е мотивирано с естеството на предмета на поръчката и неговата важност, което предопределя неотложността от изпълнение на предмета на обществената поръчка.

Следва да бъде съобразено обаче, че трябва да се разграничат хипотезите на процедура с предмет от особена важност от съществуваща непосредствена заплаха на живота и здравето на гражданите, както и държавните и обществени интереси.

Предвид изложеното, не може да се направи извод за пряка заплаха за живота и здравето на гражданите. КЗК не счита, че са непосредствено застрашени особено важни държавни или обществени интереси, както и не е налице възможност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, т.е. не биха могли да произтекат негативните последици, които законодателят е имал предвид, допускайки изключението по чл. 205, ал. 4 от ЗОП. Поради това не се констатира неотложност за допускане предварителното изпълнение на процедурата.

В искането си възложителят подчертава необходимостта от допускане на предварително изпълнение и с оглед кандидатстване за финансиране по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020. Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ППЗОП, при планирането на обществената поръчка възложителят трябва да съобрази всички законоустановени срокове, включително тези в производствата по обжалване, както началният момент и срокът за изпълнение на договора.

В заключение, КЗК е приела, че липсват доказателства по изложените от кмета мотиви. Дала е предимство на презумпцията за защита на обществения интерес, изразена чрез автоматичното спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка при наличие на жалба срещу решението за избор на изпълнител. И така е оставила без уважение искането на кмета Панов.

Какви са намеренията на местната управа?

От 2019-а година стартира реализацията на най-мащабния в България проект – поетапното създаване на нов градски център на Велико Търново върху територия от 190 декара, колкото е площта на Старото военно училище. За целта, по инициатива на кмета Даниел Панов, община Велико Търново обяви международен архитектурен конкурс за проектиране на експозиционен център – първата сграда в бъдещата централна градска част, както и за градоустройствени концепции за развитието, пространственото и устройственото планиране на цялата територия. Участниците са предлагат различни решения – голяма пешеходна зона, зелени площи, паркове и спортни зони, музеи и туристически атракции.

Общо 62 идейни проекта за експозиционен център и концепции за градоустройствено решение бяха подадени от архитекти от цял свят. Разработките бяха оценявани от 9-членно жури, чийто председател бе проф. Георги Станишев. Членове на комисията бяха: архитектите проф. Андрю Йеомен (Великобритания), проф. Доминик Роялд (Франция), Хеле Джул (Дания), Андреа Д‘Антраси (Италия), Андрей Чернихов (Русия), Николай Малаков, Юрий Любомирски и Лора Бъчварова (България).

С класирания на първо място архитект предстои сключването на договор, както и провеждане на необходимите процедури, предшестващи изработката на технически проект за строителството на експозиционния център и съпътстващата инфраструктура. Допустимата височина на застрояване е 12 метра.

С идейния проект Община Велико Търново ще кандидатства за финансиране по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Инвестиционното намерение е част от одобрената инвестиционна програма по приоритетната ос за градска среда. Допустим разход по него е и осигуряването на наградния фонд за международния конкурс.

Какво представлява проектът на Клаудио Нарди?

Съвременни сгради с отворени пространства, разчупени елементи и зелени покриви, позволяващи на светлината да прониква между тях.  Италианският архитект дава превес на зеленината и на подземната инфраструктура – паркинги и улици, което ще позволи да се освободят много пространства за разходки и срещи на хората.

„60 на сто от сградите ще са със зелени покриви и с висящите градини ще бъде оформено цялостното зелено пространство на мястото. Почти цялата зеленина на терена ще бъде запазена, като ще бъде извършено и допълнително залесяване”, уточнява при представяне на проекта си във Велико Търново.

Проектът му предвижда също изграждане на спортен център, културни средища и няколко съвременни високи сгради. Те ще бъдат с отворени пространства на приземните етажи. Тази концепция на вертикално строителство ще позволи да се освободят още места за пешеходци, колоездачи, а парковото пространство ще прелее в естествената зеленина към реката.

Нарди залага на естествените материали като дървото в изграждането на сградите, защото това по думите му осигурява връзката на традицията с модерната архитектура.