Борисов, Юнкер и шимпанзетата

Ювал Ноа Харари

И децата ще ви го кажат – човешкият род e наследник на шимпанзетата. Казано по-научно – шимпанзетата еволюционно предшестват възникването на Homo sapiens. Изглежда просто, щом и малчуганите го знаят, фасулска работа, нали?

Това, че децата знаят нещо, не означава, че същото важи и за възрастните - или поне за част от тях. Някои възрастни трудно могат да бъдат различени от шимпанзета. Често това са хора на власт, хора, от които зависят съдбите на милиони. Да, управляват ни шимпанзета. Шимпанзета от рода Homo sapiens. Кой избира шимпанзета на власт? Шимпанзета, разбира се. Това не е забавно, не е смешно, не е анекдот, не е гротеска. Дори не е тъжно. Страшно е.

Все още не съм казал нищо за пощенето.

Какво е направило човеците по-силни от нечленоразделните им предшественици, които са стояли на два крака само когато са се тупали в гърдите? Езикът. Езикът е дал на хората силата да общуват, да открият и съхраняват огъня, да правят сечива и готвят, да обменят информация, да изграждат помежду си социални мрежи, различни общества, да измислят въображаем свят, да създават митове, религии, държави, корпорации, компютри, рисунки, песни, филми. Всичко онова, което е различно от простите материални неща в природата – различно от въздуха, реките, планините, водата, животните, дори и от вълшебната пеперуда Морфо. Животът ни днес все повече е живот чрез езика и мисълта, а не живот чрез жестовете, мимиките и ръмженето.

Разбира се, шимпанзетата от рода Homo sapiens привидно владеят езика на хората. Някои дори говорят безспирно, не могат да сложат точка в края на изречението, говорят на вдишване и на издишване, изплюват думите в шепа, натикват ги отново в устата си и ги употребяват до безкрай. Което навежда на мисълта, че говоренето и езикът в строгия смисъл на думата са две различни неща. Но за това друг път, иначе ще стане дума за Витгенщайн, Виготски, Канети и още плеяда умове и ще изгубим простотата на изказа. А нашата тема, по очевидни причини, изисква максимална простота.

Все още не съм казал нищо за пощенето.

Да си припомним познати кадри от събития на управляваща партия у нас. Преди хилядолетия на подобен "форум" на шимпанзета присъстват няколко десетки, колкото обичайно е едно стадо. На споменатия партиен конгрес в залата има няколко хиляди, без да броим стократно повечето пред телевизионните екрани. И може би това е единствената съществена разлика. Всъщност има още една – дънерът, на който седи Алфа мъжкарят шимпанзе в случая е заменен с бял кожен фотьойл, на който седи партийният лидер /вкус има Човекът/. Същият е на сцената, заобиколен от най-близките си, приповдигнати и самодоволни, подчинени; срещу него са притихнали екстазно хиляди по-малко близки подчинени, а пред екраните са замръзнали други стотици хиляди по-далечни подчинени. Зад физиономиите на цялото това множество надничат разновидности от споменатия вид Homo sapiens – мутри, милиционери, партийни функционери, "бизнесмени", обикновени слуги, заблудени индивиди. Какво обединява толкова много и толкова различни персонажи? Лакомият и ненаситен поглед ги обединява, лакомият и ненаситен поглед, вперен към банановите насаждения край магистралите. Говорим за партия ШЕРБ – Шимпанзета за Енергично Разграбване на Бананите. Това е и което ги различава от шимпанзетата преди хилядолетия. Вторите изяждат банани, колкото им необходимо, за да се нахранят, а не присвояват и унищожават всичко пред очите си.

Все още не съм казал нищо за пощенето.

На сцената Алфа мъжкарят от рода Homo sapiens, Човекът, продължава да затвърждава влиянието си. Думите, които използва, са учрежденско-еротични съблазни, махленски подкани и команди, шумни панаирджийски обещания, яростни заплахи, примитивни заклинания. Важен обаче е езикът на тялото му. Партийният лидер енергично жестикулира, демонстрира мускули, тарикатски намигва, тупа се по корема, свойски пощипва този и онзи, понякога по носа и ушите, уж на шега протяга ръка за целувка /приятно му е!/. Основното в прелъстяването е системата за моркова и тоягата, по-горе научно определена като "размяна на услуги".

Ако към използването на езика властимащите, независимо кои са те, имат дълбоки скрупули, същите отсъстват в контролиране използването му от страна на опонентите. Инструментите са два – "страхуват" противника и присвояват медиите, като ги "закупуват" с вече плячкосани обществени средства.

Все още не съм казал нищо за пощенето.

Ако си мислим, че политическата класа у нас е изключение, нека си спомним скорошните изяви на най-високо ниво на един от лидерите на Европейския съюз. Не беше ли Жан-Клод Юнкер онзи, който публично потупваше, пощипваше и целуваше високопоставени партийни лидери и държавни глави /говори се, че бил на две ракии, но това все същото/. Да погледнем по-далеч. Изпъква естествено неестествената физиономия на Доналд Тръмп. Също голият до кръста, щателно обезкосмен Владимир Путин, който с мъжествен поглед съблазнява милионите, яхнал каквото му е под ръка: кон, мотоциклет, самолет, лодка, самолетоносач, подводница, ракета, звезда. Но нека се върнем в нашата татковина.

Време е да кажа нещо пощенето.

Когато заграбят и сетните банани край магистралите, шимпанзетата от рода Homo sapiens ще нахлуят в домовете и ще вземат последните залъци от устата ни, от устата на родителите и децата ни. Преяли, уморени, ще се проснат в собствените ни легла. Преди заспиване ще се попощят с похотливите си дебели пръсти. Ще заизмъкват от телесата си малки гадинки, ще ги притискат между ноктите, а гадинките ще пукат и пръскат гъста черна кръв.

Това ли чакаме?

Автор: Калин Илиев